1 智 慧 婦 人 建 立 家 室 ; 愚 妄 婦 人 親 手 拆 毀 。
Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.
2 行 動 正 直 的 , 敬 畏 耶 和 華 ; 行 事 乖 僻 的 , 卻 藐 視 他 。
Който ходи в правотата си, се бои от Господа; а опакият в пътищата си Го презира.
3 愚 妄 人 口 中 驕 傲 , 如 杖 責 打 己 身 ; 智 慧 人 的 嘴 必 保 守 自 己 。
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.
4 家 裡 無 牛 , 槽 頭 乾 淨 ; 土 產 加 多 乃 憑 牛 力 。
Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 誠 實 見 證 人 不 說 謊 話 ; 假 見 證 人 吐 出 謊 言 。
Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи.
6 褻 慢 人 尋 智 慧 , 卻 尋 不 著 ; 聰 明 人 易 得 知 識 。
Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.
7 到 愚 昧 人 面 前 , 不 見 他 嘴 中 有 知 識 。
Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 通 達 人 的 智 慧 在 乎 明 白 己 道 ; 愚 昧 人 的 愚 妄 乃 是 詭 詐 ( 或 譯 : 自 歎 ) 。
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.
9 愚 妄 人 犯 罪 , 以 為 戲 耍 ( 或 譯 : 贖 愆 祭 愚 弄 愚 妄 人 ) ; 正 直 人 互 相 喜 悅 。
У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение.
10 心 中 的 苦 楚 , 自 己 知 道 ; 心 裡 的 喜 樂 , 外 人 無 干 。
Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.
11 奸 惡 人 的 房 屋 必 傾 倒 ; 正 直 人 的 帳 棚 必 興 盛 。
Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства.
12 有 一 條 路 , 人 以 為 正 , 至 終 成 為 死 亡 之 路 。
Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.
13 人 在 喜 笑 中 , 心 也 憂 愁 ; 快 樂 至 極 就 生 愁 苦 。
Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота.
14 心 中 背 道 的 , 必 滿 得 自 己 的 結 果 ; 善 人 必 從 自 己 的 行 為 得 以 知 足 。
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.
15 愚 蒙 人 是 話 都 信 ; 通 達 人 步 步 謹 慎 。
Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 智 慧 人 懼 怕 , 就 遠 離 惡 事 ; 愚 妄 人 卻 狂 傲 自 恃 。
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 輕 易 發 怒 的 , 行 事 愚 妄 ; 設 立 詭 計 的 , 被 人 恨 惡 。
Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.
18 愚 蒙 人 得 愚 昧 為 產 業 ; 通 達 人 得 知 識 為 冠 冕 。
Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
19 壞 人 俯 伏 在 善 人 面 前 ; 惡 人 俯 伏 在 義 人 門 口 。
Злите се кланят пред добрите и нечестивите - при портите на праведния.
20 貧 窮 人 連 鄰 舍 也 恨 他 ; 富 足 人 朋 友 最 多 。
Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.
21 藐 視 鄰 舍 的 , 這 人 有 罪 ; 憐 憫 貧 窮 的 , 這 人 有 福 。
Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.
22 謀 惡 的 , 豈 非 走 入 迷 途 麼 ? 謀 善 的 , 必 得 慈 愛 和 誠 實 。
Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.
23 諸 般 勤 勞 都 有 益 處 ; 嘴 上 多 言 乃 致 窮 乏 。
От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните - само оскъдност.
24 智 慧 人 的 財 為 自 己 的 冠 冕 ; 愚 妄 人 的 愚 昧 終 是 愚 昧 。
Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.
25 作 真 見 證 的 , 救 人 性 命 ; 吐 出 謊 言 的 , 施 行 詭 詐 。
Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.
26 敬 畏 耶 和 華 的 , 大 有 倚 靠 ; 他 的 兒 女 也 有 避 難 所 。
В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.
27 敬 畏 耶 和 華 就 是 生 命 的 泉 源 , 可 以 使 人 離 開 死 亡 的 網 羅 。
Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.
28 帝 王 榮 耀 在 乎 民 多 ; 君 王 衰 敗 在 乎 民 少 。
Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.
29 不 輕 易 發 怒 的 , 大 有 聰 明 ; 性 情 暴 躁 的 , 大 顯 愚 妄 。
Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.
30 心 中 安 靜 是 肉 體 的 生 命 ; 嫉 妒 是 骨 中 的 朽 爛 。
Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.
31 欺 壓 貧 寒 的 , 是 辱 沒 造 他 的 主 ; 憐 憫 窮 乏 的 , 乃 是 尊 敬 主 。
Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.
32 惡 人 在 所 行 的 惡 上 必 被 推 倒 ; 義 人 臨 死 , 有 所 投 靠 。
Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.
33 智 慧 存 在 聰 明 人 心 中 ; 愚 昧 人 心 裡 所 存 的 , 顯 而 易 見 。
В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.
34 公 義 使 邦 國 高 舉 ; 罪 惡 是 人 民 的 羞 辱 。
Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.
35 智 慧 的 臣 子 蒙 王 恩 惠 ; 貽 羞 的 僕 人 遭 其 震 怒 。
Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му - против онзи, който докарва срам.