1 智 慧 婦 人 建 立 家 室 ； 愚 妄 婦 人 親 手 拆 毀 。

Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

2 行 動 正 直 的 ， 敬 畏 耶 和 華 ； 行 事 乖 僻 的 ， 卻 藐 視 他 。

Който ходи в правотата си, се бои от Господа; а опакият в пътищата си Го презира.

3 愚 妄 人 口 中 驕 傲 ， 如 杖 責 打 己 身 ； 智 慧 人 的 嘴 必 保 守 自 己 。

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.

4 家 裡 無 牛 ， 槽 頭 乾 淨 ； 土 產 加 多 乃 憑 牛 力 。

Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 誠 實 見 證 人 不 說 謊 話 ； 假 見 證 人 吐 出 謊 言 。

Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи.

6 褻 慢 人 尋 智 慧 ， 卻 尋 不 著 ； 聰 明 人 易 得 知 識 。

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.

7 到 愚 昧 人 面 前 ， 不 見 他 嘴 中 有 知 識 。

Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 通 達 人 的 智 慧 在 乎 明 白 己 道 ； 愚 昧 人 的 愚 妄 乃 是 詭 詐 （ 或 譯 ： 自 歎 ） 。

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.

9 愚 妄 人 犯 罪 ， 以 為 戲 耍 （ 或 譯 ： 贖 愆 祭 愚 弄 愚 妄 人 ） ； 正 直 人 互 相 喜 悅 。

У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение.

10 心 中 的 苦 楚 ， 自 己 知 道 ； 心 裡 的 喜 樂 ， 外 人 無 干 。

Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.

11 奸 惡 人 的 房 屋 必 傾 倒 ； 正 直 人 的 帳 棚 必 興 盛 。

Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства.

12 有 一 條 路 ， 人 以 為 正 ， 至 終 成 為 死 亡 之 路 。

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

13 人 在 喜 笑 中 ， 心 也 憂 愁 ； 快 樂 至 極 就 生 愁 苦 。

Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота.

14 心 中 背 道 的 ， 必 滿 得 自 己 的 結 果 ； 善 人 必 從 自 己 的 行 為 得 以 知 足 。

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.

15 愚 蒙 人 是 話 都 信 ； 通 達 人 步 步 謹 慎 。

Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 智 慧 人 懼 怕 ， 就 遠 離 惡 事 ； 愚 妄 人 卻 狂 傲 自 恃 。

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 輕 易 發 怒 的 ， 行 事 愚 妄 ； 設 立 詭 計 的 ， 被 人 恨 惡 。

Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.

18 愚 蒙 人 得 愚 昧 為 產 業 ； 通 達 人 得 知 識 為 冠 冕 。

Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19 壞 人 俯 伏 在 善 人 面 前 ； 惡 人 俯 伏 在 義 人 門 口 。

Злите се кланят пред добрите и нечестивите - при портите на праведния.

20 貧 窮 人 連 鄰 舍 也 恨 他 ； 富 足 人 朋 友 最 多 。

Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.

21 藐 視 鄰 舍 的 ， 這 人 有 罪 ； 憐 憫 貧 窮 的 ， 這 人 有 福 。

Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.

22 謀 惡 的 ， 豈 非 走 入 迷 途 麼 ？ 謀 善 的 ， 必 得 慈 愛 和 誠 實 。

Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.

23 諸 般 勤 勞 都 有 益 處 ； 嘴 上 多 言 乃 致 窮 乏 。

От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните - само оскъдност.

24 智 慧 人 的 財 為 自 己 的 冠 冕 ； 愚 妄 人 的 愚 昧 終 是 愚 昧 。

Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.

25 作 真 見 證 的 ， 救 人 性 命 ； 吐 出 謊 言 的 ， 施 行 詭 詐 。

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.

26 敬 畏 耶 和 華 的 ， 大 有 倚 靠 ； 他 的 兒 女 也 有 避 難 所 。

В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.

27 敬 畏 耶 和 華 就 是 生 命 的 泉 源 ， 可 以 使 人 離 開 死 亡 的 網 羅 。

Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.

28 帝 王 榮 耀 在 乎 民 多 ； 君 王 衰 敗 在 乎 民 少 。

Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.

29 不 輕 易 發 怒 的 ， 大 有 聰 明 ； 性 情 暴 躁 的 ， 大 顯 愚 妄 。

Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.

30 心 中 安 靜 是 肉 體 的 生 命 ； 嫉 妒 是 骨 中 的 朽 爛 。

Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.

31 欺 壓 貧 寒 的 ， 是 辱 沒 造 他 的 主 ； 憐 憫 窮 乏 的 ， 乃 是 尊 敬 主 。

Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.

32 惡 人 在 所 行 的 惡 上 必 被 推 倒 ； 義 人 臨 死 ， 有 所 投 靠 。

Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.

33 智 慧 存 在 聰 明 人 心 中 ； 愚 昧 人 心 裡 所 存 的 ， 顯 而 易 見 。

В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.

34 公 義 使 邦 國 高 舉 ； 罪 惡 是 人 民 的 羞 辱 。

Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.

35 智 慧 的 臣 子 蒙 王 恩 惠 ； 貽 羞 的 僕 人 遭 其 震 怒 。

Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му - против онзи, който докарва срам.