1 我 心 裡 說 ： 來 罷 ， 我 以 喜 樂 試 試 你 ， 你 好 享 福 ！ 誰 知 ， 這 也 是 虛 空 。

Аз казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета.

2 我 指 嬉 笑 說 ： 這 是 狂 妄 。 論 喜 樂 說 ： 有 何 功 效 呢 ？

Казах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея?

3 我 心 裡 察 究 ， 如 何 用 酒 使 我 肉 體 舒 暢 ， 我 心 卻 仍 以 智 慧 引 導 我 ； 又 如 何 持 住 愚 昧 ， 等 我 看 明 世 人 ， 在 天 下 一 生 當 行 何 事 為 美 。

Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си.

4 我 為 自 己 動 大 工 程 ， 建 造 房 屋 ， 栽 種 葡 萄 園 ，

Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;

5 修 造 園 囿 ， 在 其 中 栽 種 各 樣 果 木 樹 ；

направих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета;

6 挖 造 水 池 ， 用 以 澆 灌 嫩 小 的 樹 木 。

направих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора;

7 我 買 了 僕 婢 ， 也 有 生 在 家 中 的 僕 婢 ； 又 有 許 多 牛 群 羊 群 ， 勝 過 以 前 在 耶 路 撒 冷 眾 人 所 有 的 。

придобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.

8 我 又 為 自 己 積 蓄 金 銀 和 君 王 的 財 寶 ， 並 各 省 的 財 寶 ； 又 得 唱 歌 的 男 女 和 世 人 所 喜 愛 的 物 ， 並 許 多 的 妃 嬪 。

Събрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове - наложници изключително много.

9 這 樣 ， 我 就 日 見 昌 盛 ， 勝 過 以 前 在 耶 路 撒 冷 的 眾 人 。 我 的 智 慧 仍 然 存 留 。

Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен.

10 凡 我 眼 所 求 的 ， 我 沒 有 留 下 不 給 他 的 ； 我 心 所 樂 的 ， 我 沒 有 禁 止 不 享 受 的 ； 因 我 的 心 為 我 一 切 所 勞 碌 的 快 樂 ， 這 就 是 我 從 勞 碌 中 所 得 的 分 。

И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд.

11 後 來 ， 我 察 看 我 手 所 經 營 的 一 切 事 和 我 勞 碌 所 成 的 功 。 誰 知 都 是 虛 空 ， 都 是 捕 風 ； 在 日 光 之 下 毫 無 益 處 。

Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.

12 我 轉 念 觀 看 智 慧 、 狂 妄 ， 和 愚 昧 。 在 王 以 後 而 來 的 人 還 能 做 甚 麼 呢 ？ 也 不 過 行 早 先 所 行 的 就 是 了 。

И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено?

13 我 便 看 出 智 慧 勝 過 愚 昧 ， 如 同 光 明 勝 過 黑 暗 。

Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

14 智 慧 人 的 眼 目 光 明 （ 光 明 原 文 是 在 他 頭 上 ） ， 愚 昧 人 在 黑 暗 裡 行 。 我 卻 看 明 有 一 件 事 ， 這 兩 等 人 都 必 遇 見 。

На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях.

15 我 就 心 裡 說 ： 愚 昧 人 所 遇 見 的 ， 我 也 必 遇 見 ， 我 為 何 更 有 智 慧 呢 ？ 我 心 裡 說 ， 這 也 是 虛 空 。

Тогава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

16 智 慧 人 和 愚 昧 人 一 樣 ， 永 遠 無 人 記 念 ， 因 為 日 後 都 被 忘 記 ； 可 歎 智 慧 人 死 亡 ， 與 愚 昧 人 無 異 。

Защото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? - Както и безумният.

17 我 所 以 恨 惡 生 命 ； 因 為 在 日 光 之 下 所 行 的 事 我 都 以 為 煩 惱 ， 都 是 虛 空 ， 都 是 捕 風 。

Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

18 我 恨 惡 一 切 的 勞 碌 ， 就 是 我 在 日 光 之 下 的 勞 碌 ， 因 為 我 得 來 的 必 留 給 我 以 後 的 人 。

Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;

19 那 人 是 智 慧 是 愚 昧 ， 誰 能 知 道 ？ 他 竟 要 管 理 我 勞 碌 所 得 的 ， 就 是 我 在 日 光 之 下 用 智 慧 所 得 的 。 這 也 是 虛 空 。

и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

20 故 此 ， 我 轉 想 我 在 日 光 之 下 所 勞 碌 的 一 切 工 作 ， 心 便 絕 望 。

Затова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

21 因 為 有 人 用 智 慧 、 知 識 、 靈 巧 所 勞 碌 得 來 的 ， 卻 要 留 給 未 曾 勞 碌 的 人 為 分. 。 這 也 是 虛 空 ， 也 是 大 患 。

Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

22 人 在 日 光 之 下 勞 碌 累 心 ， 在 他 一 切 的 勞 碌 上 得 著 甚 麼 呢 ？

Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?

23 因 為 他 日 日 憂 慮 ， 他 的 勞 苦 成 為 愁 煩 ， 連 夜 間 心 也 不 安 。 這 也 是 虛 空 。

Понеже всичките му дни са само печал и трудът му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

24 人 莫 強 如 吃 喝 ， 且 在 勞 碌 中 享 福 ， 我 看 這 也 是 出 於 神 的 手 。

Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25 論 到 吃 用 、 享 福 ， 誰 能 勝 過 我 呢 ？

Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?

26 神 喜 悅 誰 ， 就 給 誰 智 慧 、 知 識 ， 和 喜 樂 ； 惟 有 罪 人 ， 神 使 他 勞 苦 ， 叫 他 將 所 收 聚 的 、 所 堆 積 的 歸 給 神 所 喜 悅 的 人 。 這 也 是 虛 空 ， 也 是 捕 風 。

Понеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа - за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.