1 I said in my heart, `Pray, come, I try thee with mirth, and look thou on gladness;' and lo, even it vanity.

Аз казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета.

2 O f laughter I said, `Foolish!' and of mirth, `What this it is doing?'

Казах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея?

3 I have sought in my heart to draw out with wine my appetite, (and my heart leading in wisdom), and to take hold on folly till that I see where this -- the good to the sons of man of that which they do under the heavens, the number of the days of their lives.

Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си.

4 I made great my works, I builded for me houses, I planted for me vineyards.

Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;

5 I made for me gardens and paradises, and I planted in them trees of every fruit.

направих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета;

6 I made for me pools of water, to water from them a forest shooting forth trees.

направих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора;

7 I got men-servants, and maid-servants, and sons of the house were to me; also, I had much substance -- herd and flock -- above all who had been before me in Jerusalem.

придобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.

8 I gathered for me also silver and gold, and the peculiar treasure of kings and of the provinces. I prepared for me men-singers and women-singers, and the luxuries of the sons of man -- a wife and wives.

Събрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове - наложници изключително много.

9 A nd I became great, and increased above every one who had been before me in Jerusalem; also, my wisdom stood with me.

Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен.

10 A nd all that mine eyes asked I kept not back from them; I withheld not my heart from any joy, for my heart rejoiced because of all my labour, and this hath been my portion, from all my labour,

И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд.

11 a nd I have looked on all my works that my hands have done, and on the labour that I have laboured to do, and lo, the whole vanity and vexation of spirit, and there is no advantage under the sun!

Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.

12 A nd I turned to see wisdom, and madness, and folly, but what the man who cometh after the king? that which already -- they have done it!

И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено?

13 A nd I saw that there is an advantage to wisdom above folly, like the advantage of the light above the darkness.

Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

14 T he wise! -- his eyes in his head, and the fool in darkness is walking, and I also knew that one event happeneth with them all;

На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях.

15 a nd I said in my heart, `As it happeneth with the fool, it happeneth also with me, and why am I then more wise?' And I spake in my heart, that also this vanity:

Тогава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

16 T hat there is no remembrance to the wise -- with the fool -- to the age, for that which already, the days that are coming is all forgotten, and how dieth the wise? with the fool!

Защото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? - Както и безумният.

17 A nd I have hated life, for sad to me the work that hath been done under the sun, for the whole vanity and vexation of spirit.

Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

18 A nd I have hated all my labour that I labour at under the sun, because I leave it to a man who is after me.

Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;

19 A nd who knoweth whether he is wise or foolish? yet he doth rule over all my labour that I have laboured at, and that I have done wisely under the sun! this also vanity.

и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

20 A nd I turned round to cause my heart to despair concerning all the labour that I laboured at under the sun.

Затова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

21 F or there is a man whose labour in wisdom, and in knowledge, and in equity, and to a man who hath not laboured therein he giveth it -- his portion! Even this vanity and a great evil.

Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

22 F or what hath been to a man by all his labour, and by the thought of his heart that he laboured at under the sun?

Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?

23 F or all his days are sorrows, and his travail sadness; even at night his heart hath not lain down; this also vanity.

Понеже всичките му дни са само печал и трудът му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

24 T here is nothing good in a man who eateth, and hath drunk, and hath shewn his soul good in his labour. This also I have seen that it from the hand of God.

Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25 F or who eateth and who hasteth out more than I?

Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?

26 F or to a man who good before Him, He hath given wisdom, and knowledge, and joy; and to a sinner He hath given travail, to gather and to heap up, to give to the good before God. Even this vanity and vexation of spirit.

Понеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа - за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.