1 A nd now, laughed at me, Have the younger in days than I, Whose fathers I have loathed to set With the dogs of my flock.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

2 A lso -- the power of their hands, why to me? On them hath old age perished.

защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

3 W ith want and with famine gloomy, Those fleeing to a dry place, Formerly a desolation and waste,

От немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 T hose cropping mallows near a shrub, And broom-roots their food.

между храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

5 F rom the midst they are cast out, (They shout against them as a thief),

Бяха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

6 I n a frightful place of valleys to dwell, Holes of earth and clefts.

Живееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

7 A mong shrubs they do groan, Under nettles they are gathered together.

Ревяха между храстите. събираха се под тръните;

8 S ons of folly -- even sons without name, They have been smitten from the land.

безумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

9 A nd now, their song I have been, And I am to them for a byword.

А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

10 T hey have abominated me, They have kept far from me, And from before me have not spared to spit.

Гнусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

11 B ecause His cord He loosed and afflicteth me, And the bridle from before me, They have cast away.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

12 O n the right hand doth a brood arise, My feet they have cast away, And they raise up against me, Their paths of calamity.

Отдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

13 T hey have broken down my path, By my calamity they profit, `He hath no helper.'

развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

14 A s a wide breach they come, Under the desolation have rolled themselves.

Идват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

15 H e hath turned against me terrors, It pursueth as the wind mine abundance, And as a thick cloud, Hath my safety passed away.

Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

16 A nd now, in me my soul poureth itself out, Seize me do days of affliction.

И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

17 A t night my bone hath been pierced in me, And mine eyelids do not lie down.

През нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

18 B y the abundance of power, Is my clothing changed, As the mouth of my coat it doth gird me.

Само с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

19 C asting me into mire, And I am become like dust and ashes.

Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

20 I cry unto Thee, And Thou dost not answer me, I have stood, and Thou dost consider me.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

21 T hou art turned to be fierce to me, With the strength of Thy hand, Thou oppresest me.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

22 T hou dost lift me up, On the wind Thou dost cause me to ride, And Thou meltest -- Thou levellest me.

издигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

23 F or I have known To death Thou dost bring me back, And the house appointed for all living.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

24 S urely not against the heap Doth He send forth the hand, Though in its ruin they have safety.

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

25 D id not I weep for him whose day is hard? Grieved hath my soul for the needy.

Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

26 W hen good I expected, then cometh evil, And I wait for light, and darkness cometh.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

27 M y bowels have boiled, and have not ceased, Gone before me have days of affliction.

Червата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

28 M ourning I have gone without the sun, I have risen, in an assembly I cry.

Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

29 A brother I have been to dragons, And a companion to daughters of the ostrich.

Станах брат на чакалите и другар на щраусите.

30 M y skin hath been black upon me, And my bone hath burned from heat,

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

31 A nd my harp doth become mourning, And my organ the sound of weeping.

Затова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.