1 A nd Jesus answering, again spake to them in similes, saying,

И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

2 ` The reign of the heavens was likened to a man, a king, who made marriage-feasts for his son,

Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 a nd he sent forth his servants to call those having been called to the marriage-feasts, and they were not willing to come.

Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 ` Again he sent forth other servants, saying, Say to those who have been called: Lo, my dinner I prepared, my oxen and the fatlings have been killed, and all things ready, come ye to the marriage-feasts;

Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.

5 a nd they, having disregarded, went away, the one to his own field, and the other to his merchandise;

Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;

6 a nd the rest, having laid hold on his servants, did insult and slay.

а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 ` And the king having heard, was wroth, and having sent forth his soldiers, he destroyed those murderers, and their city he set on fire;

И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

8 t hen saith he to his servants, The marriage-feast indeed is ready, and those called were not worthy,

Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

9 b e going, then, on to the cross-ways, and as many as ye may find, call ye to the marriage-feasts.

Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.

10 ` And those servants, having gone forth to the ways, did gather all, as many as they found, both bad and good, and the marriage-feast apartment was filled with those reclining.

И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха - зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 ` And the king having come in to view those reclining, saw there a man not clothed with clothing of the marriage-feast,

А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

12 a nd he saith to him, Comrade, how didst thou come in hither, not having clothing of the marriage-feast? and he was speechless.

И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 ` Then said the king to the ministrants, Having bound his feet and hands, take him up and cast forth to the outer darkness, there shall be the weeping and the gnashing of the teeth;

Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 f or many are called, and few chosen.'

Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани. За плащането на данъка

15 T hen the Pharisees having gone, took counsel how they might ensnare him in words,

Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.

16 a nd they send to him their disciples with the Herodians, saying, `Teacher, we have known that thou art true, and the way of God in truth thou dost teach, and thou art not caring for any one, for thou dost not look to the face of men;

И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 t ell us, therefore, what dost thou think? is it lawful to give tribute to Caesar or not?'

Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?

18 A nd Jesus having known their wickedness, said, `Why me do ye tempt, hypocrites?

А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 s how me the tribute-coin?' and they brought to him a denary;

Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

20 a nd he saith to them, `Whose this image and the inscription?'

Той ги попита: Чий е този образ и надпис?

21 t hey say to him, `Caesar's;' then saith he to them, `Render therefore the things of Caesar to Caesar, and the things of God to God;'

Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

22 a nd having heard they wondered, and having left him they went away.

И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха. За възкресението на мъртвите

23 I n that day there came near to him Sadducees, who are saying there is not a rising again, and they questioned him, saying,

В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:

24 ` Teacher, Moses said, If any one may die not having children, his brother shall marry his wife, and shall raise up seed to his brother.

Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

25 ` And there were with us seven brothers, and the first having married did die, and not having seed, he left his wife to his brother;

А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

26 i n like manner also the second, and the third, unto the seventh,

също и вторият, и третият до седмия.

27 a nd last of all died also the woman;

А след всички тях умря и жената.

28 t herefore in the rising again, of which of the seven shall she be wife -- for all had her?'

И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?

29 A nd Jesus answering said to them, `Ye go astray, not knowing the Writings, nor the power of God;

А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито Божията сила.

30 f or in the rising again they do not marry, nor are they given in marriage, but are as messengers of God in heaven.

Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.

31 ` And concerning the rising again of the dead, did ye not read that which was spoken to you by God, saying,

А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:

32 I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob? God is not a God of dead men, but of living.'

"Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 A nd having heard, the multitudes were astonished at his teaching;

И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. Най-голямата заповед

34 a nd the Pharisees, having heard that he did silence the Sadducees, were gathered together unto him;

А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.

35 a nd one of them, a lawyer, did question, tempting him, and saying,

И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:

36 ` Teacher, which the great command in the Law?'

Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

37 A nd Jesus said to him, `Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thine understanding --

А Той му каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум."

38 t his is a first and great command;

Това е най-голямата и първа заповед.

39 a nd the second like to it, Thou shalt love thy neighbor as thyself;

А втора, подобна на нея, е тази: "Да възлюбиш ближния си, както себе си."

40 o n these -- the two commands -- all the law and the prophets do hang.'

На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. Исус Христос и Давид

41 A nd the Pharisees having been gathered together, Jesus did question them,

И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:

42 s aying, `What do ye think concerning the Christ? of whom is he son?' They say to him, `Of David.'

Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.

43 H e saith to them, `How then doth David in the Spirit call him lord, saying,

Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:

44 T he Lord said to my lord, Sit at my right hand, till I may make thine enemies thy footstool?

"Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти"?

45 I f then David doth call him lord, how is he his son?'

И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?

46 A nd no one was able to answer him a word, nor durst any from that day question him any more.

И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.