1 H earken unto Me, ye pursuing righteousness, Seeking Jehovah, Look attentively unto the rock -- ye have been hewn, And unto the hole of the pit -- ye have been digged.

Слушайте Мене, вие, които следвате правдата, които търсите Господа; погледнете към скалата, от която сте отсечени, и в дупката на ямата, от която сте изкопани.

2 L ook attentively unto Abraham your father, And unto Sarah -- she bringeth you forth, For -- one -- I have called him, And I bless him, and multiply him.

Погледнете към баща си Авраам и към Сара, която ви е родила; защото, когато беше само един, го повиках, благослових го и го умножих.

3 F or Jehovah hath comforted Zion, He hath comforted all her wastes, And He setteth her wilderness as Eden, And her desert as a garden of Jehovah, Joy, yea, gladness is found in her, Confession, and the voice of song.

Защото Господ ще утеши Сион, Той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустелостта му - като Господнята градина; веселие и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление.

4 A ttend unto Me, O My people, And, O My nation, unto Me give ear. For a law from Me goeth out, And My judgment to the light, Peoples I do cause to rest.

Внимавайте в Мене, народе Мой, и Ме слушайте, народе Мой; защото закон ще произлезе от Мен и Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.

5 N ear My righteousness, Gone out hath My salvation and Mine arms, Peoples they judge, on Me isles do wait, Yea, on Mine arm they do wait with hope.

Правдата Ми наближава, спасението Ми се яви и мишците Ми ще съдят племената; островите ще ме чакат и ще уповават на десницата Ми.

6 L ift ye up to the heavens your eyes, And look attentively unto the earth beneath, For the heavens as smoke have vanished, And the earth as a garment weareth out, And its inhabitants as gnats do die, And My salvation is to the age, And My righteousness is not broken.

Повдигнете очите си към небето и погледнете към земята долу, защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха, и онези, които живеят на нея, подобно ще измрат; но Моето спасение ще трае довека и правдата Ми няма да се отмени.

7 H earken unto Me, ye who know righteousness, A people, in whose heart My law, Fear ye not the reproach of men, And for their reviling be not affrighted,

Слушайте Мене, вие, които знаете правда, народе, който имаш в сърцето си закона Ми; не се бой от укорите на хората, нито се смущавай от ругатните им.

8 F or as a garment eat them doth a moth, And as wool eat them doth a worm, And My righteousness is to the age, And My salvation to all generations.

Защото молецът ще ги разяде като дреха и червеят ще ги разяде като вълна; но Моята правда ще пребъде довека и спасението Ми - от родове в родове.

9 A wake, awake, put on strength, O arm of Jehovah, Awake, as days of old, generations of the ages, Art not Thou it that is hewing down Rahab, Piercing a dragon!

Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишца Господня! Събуди се, както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Раав и смъртоносно си пробола змея?

10 A rt not Thou it that is drying up a sea, Waters of a great deep? That hath made deep places of a sea A way for the passing of the redeemed?

Не си ли ти, която си изсушила морето, водите на голямата бездна, и си направила морските дълбочини път за преминаването на изкупените?

11 A nd the ransomed of Jehovah turn back, And they have come to Zion with singing, And joy age-during on their head, Gladness and joy they attain, Fled away have sorrow and sighing,

Изкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион; вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат.

12 I -- I He -- your comforter, Who thou -- and thou art afraid of man? he dieth! And of the son of man -- grass he is made!

Аз, Аз съм, Който ви утешавам; кой си ти, че се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като трева;

13 A nd thou dost forget Jehovah thy maker, Who is stretching out the heavens, and founding earth, And thou dost fear continually all the day, Because of the fury of the oppressor, As he hath prepared to destroy. And where the fury of the oppressor?

а си забравил Господа, Създателя си, Който разпростря небето и основа̀ земята, и непрестанно всеки ден се боиш от яростта на притеснителя, като че се приготвяше да изтреби? И къде е сега яростта на притеснителя?

14 H astened hath a wanderer to be loosed, And he doth not die at the pit, And his bread is not lacking.

Вързаният в заточение скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си;

15 A nd I Jehovah thy God, Quieting the sea, when its billows roar, Jehovah of Hosts His name.

защото Аз съм Господ, твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на Силите е името Ми.

16 A nd I put My words in thy mouth, And with the shadow of My hand have covered thee, To plant the heavens, and to found earth, And to say to Zion, `My people thou.'

Вложих словата Си в устата ти и те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Мой народ.

17 S tir thyself, stir thyself, rise, Jerusalem, Who hast drunk from the hand of Jehovah The cup of His fury, The goblet, the cup of trembling, thou hast drunk, Thou hast wrung out.

Събуди се, събуди се, стани, дъще йерусалимска, която си пила от ръката на Господа чашата на яростта Му; пила си и си изпразнила до дъно чашата на омайването.

18 T here is not a leader to her Out of all the sons she hath borne, And there is none laying hold on her hand Out of all the sons she hath nourished.

От всички синове, които е родила, няма кой да я води, нито има между всичките синове, които е отхранила, нито един, който да я държи за ръка.

19 T hese two are meeting thee, who is moved for thee? Spoiling and destruction -- Famine and sword, who -- I comfort thee?

Тези две беди те сполетяха - кой ще те пожали? Разорение и погибел, глад и меч - как да те утеша?

20 T hy sons have been wrapt up, they have lain down, At the head of all out places, as a wild ox a net, They are full of the fury of Jehovah, The rebuke of Thy God.

Синовете ти примряха; лежат по всички кръстопътища, както антилопа в мрежа; пълни са с яростта Господня, с изобличението на твоя Бог.

21 T herefore, hear, I pray thee, this, O afflicted and drunken one, and not with wine,

И така, слушай сега това, ти, наскърбена и пияна, но не с вино:

22 T hus said thy Lord Jehovah, and thy God, He pleadeth his people: `Lo, I have taken out of thy hand the cup of trembling, The goblet, the cup of My fury, Thou dost not add to drink it any more.

Така казва твоят Господ Йехова, твоят Бог, Който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно - чашата на яростта Си; ти няма вече да я пиеш.

23 A nd I have put it into the hand of those afflicting thee, Who have said to thy soul, Bow down, and we pass over, And thou makest as the earth thy body, And as the street to those passing by!'

А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по очи, за да минем над теб; и ти си сложила гърба си като земя и като път за онези, които минават.