1 E very wise woman hath builded her house, And the foolish with her hands breaketh it down.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

2 W hoso is walking in his uprightness is fearing Jehovah, And the perverted his ways is despising Him.

Който ходи в правотата си, се бои от Господа; а опакият в пътищата си Го презира.

3 I n the mouth of a fool a rod of pride, And the lips of the wise preserve them.

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.

4 W ithout oxen a stall clean, And great the increase by the power of the ox.

Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 A faithful witness lieth not, And a false witness breatheth out lies.

Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи.

6 A scorner hath sought wisdom, and it is not, And knowledge to the intelligent easy.

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.

7 G o from before a foolish man, Or thou hast not known the lips of knowledge.

Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 T he wisdom of the prudent to understand his way, And the folly of fools deceit.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.

9 F ools mock at a guilt-offering, And among the upright -- a pleasing thing.

У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение.

10 T he heart knoweth its own bitterness, And with its joy a stranger doth not intermeddle.

Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.

11 T he house of the wicked is destroyed, And the tent of the upright flourisheth.

Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства.

12 T here is a way -- right before a man, And its latter end ways of death.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

13 E ven in laughter is the heart pained, And the latter end of joy affliction.

Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота.

14 F rom his ways is the backslider in heart filled, And a good man -- from his fruits.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.

15 T he simple giveth credence to everything, And the prudent attendeth to his step.

Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 T he wise is fearing and turning from evil, And a fool is transgressing and is confident.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 W hoso is short of temper doth folly, And a man of wicked devices is hated.

Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.

18 T he simple have inherited folly, And the prudent are crowned knowledge.

Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19 T he evil have bowed down before the good, And the wicked at the gates of the righteous.

Злите се кланят пред добрите и нечестивите - при портите на праведния.

20 E ven of his neighbour is the poor hated, And those loving the rich many.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.

21 W hoso is despising his neighbour sinneth, Whoso is favouring the humble, O his happiness.

Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.

22 D o not they err who are devising evil? And kindness and truth to those devising good,

Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.

23 I n all labour there is advantage, And a thing of the lips only to want.

От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните - само оскъдност.

24 T he crown of the wise is their wealth, The folly of fools folly.

Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.

25 A true witness is delivering souls, And a deceitful one breatheth out lies.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.

26 I n the fear of Jehovah strong confidence, And to His sons there is a refuge.

В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.

27 T he fear of Jehovah a fountain of life, To turn aside from snares of death.

Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.

28 I n the multitude of a people the honour of a king, And in lack of people the ruin of a prince.

Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.

29 W hoso is slow to anger of great understanding, And whoso is short in temper is exalting folly.

Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.

30 A healed heart life to the flesh, And rottenness to the bones envy.

Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.

31 A n oppressor of the poor reproacheth his Maker, And whoso is honouring Him Is favouring the needy.

Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.

32 I n his wickedness is the wicked driven away, And trustful in his death the righteous.

Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.

33 I n the heart of the intelligent wisdom doth rest. And in the midst of fools it is known.

В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.

34 R ighteousness exalteth a nation, And the goodliness of peoples a sin-offering.

Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.

35 T he favour of a king to a wise servant, And an object of his wrath is one causing shame!

Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му - против онзи, който докарва срам.