1 T oda mulher sábia edifica a sua casa; a insensata, porém, derruba-a com as suas mãos.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

2 Q uem anda na sua retidão teme ao Senhor; mas aquele que é perverso nos seus caminhos despreza-o.

Който ходи в правотата си, се бои от Господа; а опакият в пътищата си Го презира.

3 N a boca do tolo está a vara da soberba, mas os lábios do sábio preservá-lo-ão.

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.

4 O nde não há bois, a manjedoura está vazia; mas pela força do boi há abundância de colheitas.

Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 A testemunha verdadeira não mentirá; a testemunha falsa, porém, se desboca em mentiras.

Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи.

6 O escarnecedor busca sabedoria, e não a encontra; mas para o prudente o conhecimento é fácil.

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.

7 V ai-te da presença do homem insensato, pois nele não acharás palavras de ciência.

Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 A sabedoria do prudente é entender o seu caminho; porém a estultícia dos tolos é enganar.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.

9 A culpa zomba dos insensatos; mas os retos têm o favor de Deus.

У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение.

10 O coração conhece a sua própria amargura; e o estranho não participa da sua alegria.

Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.

11 A casa dos ímpios se desfará; porém a tenda dos retos florescerá.

Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства.

12 H á um caminho que ao homem parece direito, mas o fim dele conduz ã morte.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

13 A té no riso terá dor o coração; e o fim da alegria é tristeza.

Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота.

14 D os seus próprios caminhos se fartará o infiel de coração, como também o homem bom se contentará dos seus.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.

15 O simples dá crédito a tudo; mas o prudente atenta para os seus passos.

Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 O sábio teme e desvia-se do mal, mas o tolo é arrogante e dá-se por seguro.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 Q uem facilmente se ira fará doidices; mas o homem discreto é paciente;

Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.

18 O s simples herdam a estultícia; mas os prudentes se coroam de conhecimento.

Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19 O s maus inclinam-se perante os bons; e os ímpios diante das portas dos justos.

Злите се кланят пред добрите и нечестивите - при портите на праведния.

20 O pobre é odiado até pelo seu vizinho; mas os amigos dos ricos são muitos.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.

21 O que despreza ao seu vizinho peca; mas feliz é aquele que se compadece dos pobres.

Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.

22 P orventura não erram os que maquinam o mal? mas há beneficência e fidelidade para os que planejam o bem.

Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.

23 E m todo trabalho há proveito; meras palavras, porém, só encaminham para a penúria.

От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните - само оскъдност.

24 A coroa dos sábios é a sua riqueza; porém a estultícia dos tolos não passa de estultícia.

Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.

25 A testemunha verdadeira livra as almas; mas o que fala mentiras é traidor.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.

26 N o temor do Senhor há firme confiança; e os seus filhos terão um lugar de refúgio.

В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.

27 O temor do Senhor é uma fonte de vida, para o homem se desviar dos laços da morte.

Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.

28 N a multidão do povo está a glória do rei; mas na falta de povo está a ruína do príncipe.

Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.

29 Q uem é tardio em irar-se é grande em entendimento; mas o que é de ânimo precipitado exalta a loucura.

Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.

30 O coração tranqüilo é a vida da carne; a inveja, porém, é a podridão dos ossos.

Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.

31 O que oprime ao pobre insulta ao seu Criador; mas honra-o aquele que se compadece do necessitado.

Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.

32 O ímpio é derrubado pela sua malícia; mas o justo até na sua morte acha refúgio.

Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.

33 N o coração do prudente repousa a sabedoria; mas no coração dos tolos não é conhecida.

В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.

34 A justiça exalta as nações; mas o pecado é o opróbrio dos povos.

Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.

35 O favor do rei é concedido ao servo que procede sabiamente; mas sobre o que procede indignamente cairá o seu furor.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му - против онзи, който докарва срам.