1 E stas são as palavras que Moisés falou a todo Israel além do Jordão, no deserto, na Arabá defronte de Sufe, entre Parã, Tofel, Labã, Hazerote e Di-Zaabe.
Ето думите, които Моисей говорѝ на целия Израел отвъд Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
2 S ão onze dias de viagem desde Horebe, pelo caminho da montanha de Seir, até Cades-Barnéia.
(Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)
3 N o ano quadragésimo, no mês undécimo, no primeiro dia do mês, Moisés falou aos filhos de Israel, conforme tudo o que o senhor lhes mandara por seu intermédio,
В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израелтяните това, което Господ му заповяда за тях,
4 d epois que derrotou a Siom, rei dos amorreus, que habitava em Hesbom, e a Ogue, rei de Basã, que habitava em Astarote, em Edrei.
след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
5 A lém do Jordão, na terra de Moabe, Moisés se pôs a explicar esta lei, e disse:
Отвъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:
6 O Senhor nosso Deus nos falou em Horebe, dizendo: Assaz vos haveis demorado neste monte.
Господ, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.
7 V oltai-vos, ponde-vos a caminho, e ide ã região montanhosa dos amorreus, e a todos os lugares vizinhos, na Arabá, na região montanhosa, no vale e no sul; ã beira do mar, ã terra dos cananeus, e ao Líbano, até o grande rio, o rio Eufrates.
Обърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.
8 E is que tenho posto esta terra diante de vós; entrai e possuí a terra que o Senhor prometeu com juramento dar a vossos pais, Abraão, Isaque, e Jacó, a eles e ã sua descendência depois deles.
Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.
9 N esse mesmo tempo eu vos disse: Eu sozinho não posso levar-vos,
В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.
10 o Senhor vosso Deus já vos tem multiplicado, e eis que hoje sois tão numerosos como as estrelas do céu.
Господ, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.
11 O Senhor Deus de vossos pais vos faça mil vezes mais numerosos do que sois; e vos abençoe, como vos prometeu.
(Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)
12 C omo posso eu sozinho suportar o vosso peso, as vossas cargas e as vossas contendas?
Как ще мога аз сам да нося тази тежест - вас и товара от вас и вашите препирни?
13 T omai-vos homens sábios, entendidos e experimentados, segundo as vossas tribos, e eu os porei como cabeças sobre vós.
Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.
14 E ntão me respondestes: bom fazermos o que disseste.
И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.
15 T omei, pois, os cabeças de vossas tribos, homens sábios e experimentados, e os constituí por cabeças sobre vós, chefes de mil, chefes de cem, chefes de cinqüenta e chefes de dez, por oficiais, segundo as vossas tribos.
И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
16 E no mesmo tempo ordenei a vossos juízes, dizendo: Ouvi as causas entre vossos irmãos, e julgai com justiça entre o homem e seu irmão, ou o estrangeiro que está com ele.
В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.
17 N ão fareis acepção de pessoas em juízo; de um mesmo modo ouvireis o pequeno e o grande; não temereis a face de ninguém, porque o juízo é de Deus; e a causa que vos for difícil demais, a trareis a mim, e eu a ouvirei.
В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.
18 A ssim naquele tempo vos ordenei todas as coisas que devíeis fazer.
И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.
19 E ntão partimos de Horebe, e caminhamos por todo aquele grande e terrível deserto que vistes, pelo caminho das montanhas dos amorreus, como o Senhor nosso Deus nos ordenara; e chegamos a Cades-Barnéia.
Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.
20 E ntão eu vos disse: Chegados sois
Тогава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ, нашият Бог.
21 E is aqui o Senhor teu Deus tem posto esta terra diante de ti; sobe, apodera-te dela, como te falou o Senhor Deus de teus pais; não temas, e não te assustes.
Ето, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
22 E ntão todos vós vos chegastes a mim, e dissestes: Mandemos homens adiante de nós, para que nos espiem a terra e, de volta, nos ensinem o caminho pelo qual devemos subir, e as cidades a que devemos ir.
Тогава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.
23 I sto me pareceu bem; de modo que dentre vós tomei doze homens, de cada tribo um homem;
Това ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24 f oram-se eles e, subindo as montanhas, chegaram até o vale de Escol e espiaram a terra.
И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.
25 T omaram do fruto da terra nas mãos, e no-lo trouxeram; e nos informaram, dizendo: Boa é a terra que nos dá o Senhor nosso Deus.
Те събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.
26 T odavia, vós não quisestes subir, mas fostes rebeldes ao mandado do Senhor nosso Deus;
Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.
27 e murmurastes nas vossas tendas, e dissestes: Porquanto o Senhor nos odeia, tirou-nos da terra do Egito para nos entregar nas mãos dos amorreus, a fim de nos destruir.
Роптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
28 P ara onde estamos nós subindo? nossos irmãos fizeram com que se derretesse o nosso coração, dizendo: Maior e mais alto é o povo do que nós; as cidades são grandes e fortificadas até o céu; e também vimos ali os filhos dos anaquins.
Къде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите.
29 E ntão eu vos disse: Não vos atemorizeis, e não tenhais medo deles.
Но аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.
30 O Senhor vosso Deus, que vai adiante de vós, ele pelejará por vós, conforme tudo o que tem feito por vós diante dos vossos olhos, no Egito,
Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет
31 c omo também no deserto, onde vistes como o Senhor vosso Deus vos levou, como um homem leva seu filho, por todo o caminho que andastes, até chegardes a este lugar.
и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.
32 M as nem ainda assim confiastes no Senhor vosso Deus,
Въпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог,
33 q ue ia adiante de vós no caminho, de noite no fogo e de dia na nuvem, para vos achar o lugar onde devíeis acampar, e para vos mostrar o caminho por onde havíeis de andar.
Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан - нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
34 O uvindo, pois, o Senhor a voz das vossas palavras, indignou-se e jurou, dizendo:
А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:
35 N enhum dos homens desta geração perversa verá a boa terra que prometi com juramento dar a vossos pais,
Нито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
36 s alvo Calebe, filho de Jefoné; ele a verá, e a terra que pisou darei a ele e a seus filhos, porquanto perseverou em seguir ao Senhor.
освен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
37 T ambém contra mim o Senhor se indignou por vossa causa, dizendo: Igualmente tu lá não entrarás.
И на мене се разгневи Господ, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;
38 J osué, filho de Num, que te serve, ele ali entrará; anima-o, porque ele fará que Israel a receba por herança.
Исус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израел.
39 E vossos pequeninos, dos quais dissestes que seriam por presa, e vossos filhos que hoje não conhecem nem o bem nem o mal, esses lá entrarão, a eles a darei e eles a possuirão.
При това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.
40 Q uanto a vós, porém, virai-vos, e parti para o deserto, pelo caminho do Mar Vermelho.
Вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море.
41 E ntão respondestes, e me dissestes: Pecamos contra o Senhor; nós subiremos e pelejaremos, conforme tudo o que nos ordenou o Senhor nosso Deus. Vós, pois, vos armastes, cada um, dos vossos instrumentos de guerra, e temerariamente propusestes subir a montanha.
Тогава ми отговорихте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.
42 E disse-me o Senhor: Dize-lhes: Não subais nem pelejeis, pois não estou no meio de vós; para que não sejais feridos diante de vossos inimigos.
А Господ ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.
43 A ssim vos falei, mas não ouvistes; antes fostes rebeldes ã ordem do Senhor e, agindo presunçosamente, subistes ã montanha.
Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.
44 E os amorreus, que habitavam naquela montanha, vos saíram ao encontro e, perseguindo-vos como fazem as abelhas, vos destroçaram desde Seir até Horma.
Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.
45 V oltastes, pois, e chorastes perante o Senhor; mas o Senhor não ouviu a vossa voz, nem para vós inclinou os ouvidos.
И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.
46 A ssim foi grande a vossa demora em Cades, pois ali vos demorastes muitos dias.
Така стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.