1 I ată cuvintele pe cari le -a spus Moise întregului Israel, dincoace de Iordan, în pustie, într'o cîmpie, faţă în faţă cu Suf, între Paran, Tofel, Laban, Haţerot şi Di-Zahab.

Ето думите, които Моисей говорѝ на целия Израел отвъд Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

2 ( Dela Horeb pînă la Cades-Barnea, pe drumul care duce la muntele Seir, este o depărtare de unsprezece zile).

(Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)

3 Î n al patruzecilea an, în luna unsprezecea, în ziua întîi a lunii, Moise a vorbit copiilor lui Israel şi le -a spus tot ce -i poruncise Domnul să le spună.

В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израелтяните това, което Господ му заповяда за тях,

4 A ceasta era după ce a bătut pe Sihon, împăratul Amoriţilor, care locuia la Hesbon, şi pe Og, împăratul Basanului, care locuia la Aştarot şi la Edrei.

след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

5 D incoace de Iordan, în ţara Moabului, Moise a început să lămurească legea aceasta şi a zis:

Отвъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:

6 D omnul, Dumnezeul nostru, ne -a vorbit la Horeb, zicînd:,, Aţi locuit destulă vreme în muntele acesta.

Господ, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.

7 Î ntoarceţi-vă, şi plecaţi; duceţi-vă la muntele Amoriţilor şi în toate împrejurimile: în cîmpie, pe munte, în vale, în partea de miază-zi, pe ţărmul mării, în ţara Cananiţilor şi în Liban, pînă la rîul cel mare, rîul Eufrat.

Обърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.

8 V edeţi, v'am pus ţara înainte; intraţi şi luaţi în stăpînire ţara pe care domnul a jurat părinţilor voştri, Avraam, Isaac şi Iacov, că o va da lor şi seminţei lor după ei.``

Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

9 Î n vremea aceea, v'am spus:,, Eu nu văpot purta singur.

В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.

10 D omnul, Dumnezeul vostru, v'a înmulţit, şi azi sînteţi foarte mulţi la număr, ca stelele cerului.

Господ, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.

11 D omnul, Dumnezeul părinţilor voştri, să vă mărească de o mie de ori pe atît, şi să vă binecuvinteze, după cum a făgăduit!

(Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)

12 C um aş putea să port eu singur pricinile voastre, povara voastră şi certurile voastre?

Как ще мога аз сам да нося тази тежест - вас и товара от вас и вашите препирни?

13 L uaţi din seminţiile voastre nişte bărbaţi înţelepţi, pricepuţi şi cunoscuţi, şi -i voi pune în fruntea voastră.``

Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.

14 V oi mi-aţi răspuns, şi aţi zis:,, Ceea ce spui tu să facem este un lucru bun.``

И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.

15 A m luat atunci pe căpeteniile seminţiilor voastre, bărbaţi înţelepţi şi cunoscuţi, şi i-am pus în fruntea voastră drept căpetenii peste o mie, căpetenii peste o sută, căpetenii peste cincizeci, şi căpetenii peste zece, ca dregători în seminţiile voastre.

И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16 A m dat, în acelaş timp, următoarea poruncă judecătorilor voştri:,, Să ascultaţi pe fraţii voştri, şi să judecaţi după dreptate neînţelegerile fiecăruia cu fratele lui sau cu străinul.

В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.

17 S ă nu căutaţi la faţa oamenilor în judecăţile voastre; să ascultaţi pe cel mic ca şi pe cel mare; să nu vă temeţi de nimeni, căci Dumnezeu e Cel care face dreptate. Şi cînd veţi găsi o pricină prea grea, s'o aduceţi înaintea mea, ca s'o aud.``

В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.

18 A şa v'am poruncit, în vremea aceea, tot ce aveaţi de făcut.

И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

19 A m plecat din Horeb, şi am străbătut toată pustia aceea mare şi grozavă pe care aţi văzut -o; am luat drumul care duce în muntele Amoriţilor, cum ne poruncise Domnul, Dumnezeul nostru, şi am ajuns la Cades-Barnea.

Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

20 Ş i eu v'am zis:,, Aţi ajuns la muntele Amoriţilor pe care ni -l dă Domnul, Dumnezeul nostru.

Тогава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ, нашият Бог.

21 I ată că Domnul, Dumnezeul tău, îţi pune ţara înainte; suie-te, ia -o în stăpînire, cum ţi -a spus Domnul Dumnezeul părinţilor tăi; nu te teme, şi nu te înspăimînta.``

Ето, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22 V oi v'aţi apropiat cu toţii de mine, şi aţi zis:,, Să trimetem nişte oameni înaintea noastră, ca să iscodească ţara, şi să ne aducă răspuns cu privire la drumul pe care ne vom sui în ea şi asupra cetăţilor în cari vom ajunge.``

Тогава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.

23 P ărerea aceasta mi s'a părut bună; şi am luat doisprezece oameni dintre voi, cîte un om de fiecare seminţie.

Това ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24 E i au plecat, au trecut muntele, şi au ajuns pînă la valea Eşcol, şi au iscodit ţara.

И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.

25 A u luat în mîni din roadele ţării şi ni le-au adus; ne-au făcut o dare de seamă, şi au zis:,, Bună ţară ne dă Domnul, Dumnezeul nostru.``

Те събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.

26 D ar voi n'aţi vrut să vă suiţi în ea, şi v'aţi răsvrătit împotriva poruncii Domnului, Dumnezeului vostru.

Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.

27 A ţi cîrtit în corturile voastre, şi aţi zis:,, Pentrucă ne urăşte, de aceea ne -a scos Domnul din ţara Egiptului, ca să ne dea în mînile Amoriţilor şi să ne nimicească.

Роптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

28 U nde să ne suim? Fraţii noştri ne-au muiat inima, zicînd:,, Poporul acela este un popor mai mare şi mai înalt la statură decît noi; cetăţile sînt mari şi întărite pînă la cer; ba încă, am văzut acolo şi copii de ai lui Anac.``

Къде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите.

29 E u v'am zis:,, Nu vă spăimîntaţi, şi nu vă fie frică de ei.

Но аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

30 D omnul, Dumnezeul vostru, care merge înaintea voastră, se va lupta El însuş pentru voi, potrivit cu tot ce a făcut pentru voi subt ochii voştri în Egipt.

Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет

31 A poi în pustie, ai văzut că Domnul, Dumnezeul tău, te -a purtat cum poartă un om pe fiul său, pe tot drumul pe care l-aţi făcut pînă la sosirea voastră în locul acesta.``

и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.

32 C u toate acestea, voi n'aţi avut încredere în Domnul, Dumnezeul vostru,

Въпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог,

33 c are mergea înaintea voastră pe drum, ca să vă caute un loc de poposire: noaptea într'un foc, ca să vă arate drumul pe care trebuiaţi să mergeţi, şi ziua într'un nor.

Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан - нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34 D omnul a auzit glasul cuvintelor voastre. S'a mîniat, şi a jurat, zicînd:

А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:

35 N iciunul din bărbaţii cari fac parte din acest neam rău nu va vedea ţara aceea bună pe care am jurat că o voi da părinţilor voştri,

Нито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

36 a fară de Caleb, fiul lui Iefune. El o va vedea, şi ţara în care a mers, o voi da lui şi copiilor lui, pentrucă a urmat în totul calea Domnului.``

освен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

37 D omnul S'a mîniat şi pe mine, din pricina voastră, şi a zis:,, Nici tu nu vei intra în ea.

И на мене се разгневи Господ, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;

38 I osua, fiul lui Nun, slujitorul tău, va intra în ea; întăreşte -l, căci el va pune pe Israel în stăpînirea ţării aceleia.

Исус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израел.

39 Ş i pruncii voştri, despre cari aţi zis:,, Vor fi de jaf!`` şi fiii voştri, cari nu cunosc azi nici binele nici răul, ei vor intra în ea; da, lor le -o voi da, şi ei o vor stăpîni.

При това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.

40 D ar voi, întoarceţi-vă înapoi, şi plecaţi în pustie, în spre marea Roşie.``

Вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море.

41 V oi aţi răspuns, şi mi-aţi zis:,, Am păcătuit împotriva Domnului; ne vom sui şi ne vom bate, cum ne -a poruncit Domnul, Dumnezeul nostru.`` Şi v'aţi încins fiecare armele, şi v'aţi încumetat să vă suiţi pe munte.

Тогава ми отговорихте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.

42 D omnul mi -a zis:,, Spune-le:, Nu vă suiţi şi nu vă luptaţi, căci Eu nu sînt în mijlocul vostru; nu căutaţi să fiţi bătuţi de vrăjmaşii voştri.``

А Господ ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.

43 E u v'am spus, dar n'aţi ascultat; ci v'aţi răzvrătit împotriva poruncii Domnului, şi v'aţi suit semeţi pe munte.

Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.

44 A tunci Amoriţii, cari locuiesc pe muntele acesta, v'au ieşit înainte, şi v'au urmărit ca albinele; v'au bătut din Seir, pînă la Horma.

Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.

45 L a întoarcerea voastră, aţi plîns înaintea Domnului; dar Domnul nu v'a ascultat glasul, şi n'a luat aminte la voi.

И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.

46 Ş i aşa aţi rămas la Cades, unde aţi stat multă vreme.

Така стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.