1 Î mpărăteasa din Seba a auzit de faima lui Solomon, şi a venit la Ierusalim ca să -l încerce prin întrebări grele. Ea avea un alai foarte mare, şi cămile încărcate cu mirodenii, aur mult de tot şi pietre scumpe. S'a dus la Solomon, şi i -a spus tot ce avea pe inimă.

Савската царица, като слушаше, че Соломон се прочува, дойде в Йерусалим да опита Соломон с трудни за нея въпроси; дойде с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.

2 S olomon i -a răspuns la toate întrebările, şi n'a fost nimic pe care să nu fi ştiut Solomon să i -l lămurească.

Соломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо скрито за него, което да не можа̀ да ѝ обясни.

3 Î mpărăteasa din Seba a văzut înţelepciunea lui Solomon, şi casa pe care o zidise,

А като видя Савската царица мъдростта на Соломон и къщата, която беше построил,

4 ş i bucatele dela masa lui, şi locuinţa slujitorilor lui, şi slujbele şi hainele celor ce -i slujeau, şi paharnicii lui şi hainele lor, şi treptele pe cari se suia la Casa Domnului. Uimită,

ястията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

5 e a a zis împăratului:,, Era adevărat deci ce am auzit eu în ţara mea despre faptele şi înţelepciunea ta!

Тя каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

6 N u credeam tot ce se zicea, pînă n'am venit şi am văzut cu ochii mei. Şi iată că nu mi s'a istorisit nici jumătate din mărirea şi înţelepciunea ta. Tu întreci faima pe care am auzit -o despre tine.

Аз не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

7 F erice de oamenii tăi, ferice de slujitorii tăi, cari sînt pururea înaintea ta, şi cari aud înţelepciunea ta!

Честити мъжете ти и честити тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.

8 B inecuvîntat să fie Domnul, Dumnezeul tău, care S'a îndurat de tine, şi te -a pus pe scaunul Lui de domnie ca împărat pentru Domnul, Dumnezeul tău! Pentrucă Dumnezeul tău iubeşte pe Israel şi vrea să -l facă să rămînă în picioare pe vecie, pentru aceea te -a pus împărat peste el, ca să faci judecată şi dreptate.``

Да бъде благословен Господ, твоят Бог, Който има̀ благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа, твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израел, за да го утвърди довека, затова те е поставил над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

9 E a a dat împăratului o sută douăzeci de talanţi de aur, foarte multe mirodenii, şi pietre scumpe. N'au mai fost mirodenii ca cele date împăratului Solomon de împărăteasa din Seba.

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито Савската царица даде на цар Соломон.

10 S lujitorii lui Hiram şi slujitorii lui Solomon, cari au adus aur din Ofir, au adus şi lemn mirositor şi pietre scumpe.

(Още и Хирамовите и Соломоновите слуги, които доставяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета, и скъпоценни камъни.

11 Î mpăratul a făcut cu lemnul mirositor scări pentru Casa Domnului şi pentru casa împăratului, şi arfe şi alăute pentru cîntăreţi. Nu se mai văzuse aşa ceva în ţara lui Iuda.

А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, също и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха виждани дотогава в Юдейската земя.)

12 Î mpăratul Solomon a dat împărătesei din Seba tot ce a dorit ea, ce a cerut, mai mult decît adusese ea împăratului. Apoi s'a întors şi s'a dus în ţara ei, ea şi slujitorii ei.

И цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И така, тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя. Богатството, мъдростта и смъртта на Соломон

13 G reutatea aurului care venea pe fiecare an lui Solomon era de şase sute şasezeci şi şase de talanţi de aur,

А теглото на златото, което идваше при Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

14 a fară de ce lua dela negustorii cei mari şi dela cei mici, dela toţi împăraţii Arabiei şi dela dregătorii ţării, cari aduceau aur şi argint lui Solomon.

освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната, които донасяха на Соломон злато и сребро.

15 Î mpăratul Solomon a făcut două sute de scuturi mari de aur bătut, şi pentru fiecare din ele a întrebuinţat şase sute de sicli de aur bătut,

Цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;

16 ş i alte trei sute de scuturi de aur bătut, şi pentru fiecare din ele a întrebuinţat trei sute de sicli de aur; şi împăratul le -a pus în casa pădurii Libanului.

и триста по-малки щита от ковано злато; три фунта злато бе похарчено за всеки по-малък щит; и царят ги положи в къщата от ливанско дърво.

17 Î mpăratul a făcut un mare scaun de domnie de fildeş, şi l -a acoperit cu aur curat.

Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

18 S caunul acesta de domnie avea şase trepte, şi un aşternut pentru picioare, de aur, care se ţinea de scaunul de domnie; de fiecare parte a scaunului erau răzimători, lîngă răzimători erau doi lei,

Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва, които стояха край облегалките.

19 ş i pe cele şase trepte, de o parte şi de alta, erau doisprezece lei. Aşa ceva nu s'a făcut pentru nici o împărăţie.

А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не е било направено в никое царство.

20 T oate paharele împăratului Solomon erau de aur, şi toate vasele din casa pădurii Libanului erau de aur curat. Nu era nimic de argint: argintului nu i se dădea niciun preţ, pe vremea lui Solomon.

Всички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни, както и всички съдове в къщата от ливанско дърво - от чисто злато; нито един не беше от сребро; среброто се смяташе за нищо в Соломоновите дни.

21 C ăci împăratul avea corăbii din Tarsis cari călătoreau cu slujitorii lui Hiram; şi la fiecare trei ani veneau corăbiile din Tarsis, aducînd aur şi argint, fildeş, maimuţe şi păuni.

Защото царят имаше заедно с Хирамовите слуги кораби като онези, които отиваха в Тарсис; веднъж на три години тези тарсийски кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

22 Î mpăratul Solomon a întrecut pe toţi împăraţii pămîntului prin bogăţiile şi înţelepciunea lui.

Така цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

23 T oţi împăraţii pămîntului căutau să vadă pe Solomon, ca să audă înţelepciunea pe care o pusese Dumnezeu în inima lui.

И всички царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.

24 Ş i fiecare din ei îşi aducea darul lui, lucruri de argint şi lucruri de aur, haine, arme, mirodenii, cai şi catîri; aşa era în fiecare an.

И всяка година му донасяха, всеки от подаръка си, сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

25 S olomon avea patru mii de iesle pentru caii dela carăle lui, şi douăsprezece mii de călăreţi pe cari i -a aşezat în cetăţile unde îşi ţinea carăle şi la Ierusalim lîngă împărat.

Соломон имаше също четири хиляди обора за коне и колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Йерусалим.

26 E l stăpînea peste toţi împăraţii, dela Rîu pînă la ţara Filistenilor şi pînă la hotarul Egiptului.

Той владееше над всички царе от реката Ефрат до Филистимската земя и до границите на Египет.

27 Î mpăratul a făcut argintul tot aşa de obicinuit la Ierusalim ca pietrele, şi cedrii tot atît de mulţi ca smochinii sălbatici, cari cresc pe cîmpie.

Царят направи среброто да бъде изобилно в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

28 D in Egipt şi din toate ţările se aduceau cai pentru Solomon.

И докарваха коне за Соломон от Египет и от всички страни.

29 C elelalte fapte ale lui Solomon, cele dintîi şi cele depe urmă, nu sînt scrise oare în Cartea proorocului Natan, în proorocia lui Ahia din Silo, şi în descoperirile proorocului Ieedo despre Ieroboam, fiul lui Nebat?

А останалите дела на Соломон, първите и последните, не са ли записани в Книгата на пророк Натан и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на ясновидеца Идо, които изрече против Еровоам, Наватовия син?

30 S olomon a domnit patruzeci de ani la Ierusalim peste tot Israelul.

Соломон царува̀ в Йерусалим над целия Израел четиридесет години.

31 A poi Solomon a adormit cu părinţii lui, şi l-au îngropat în cetatea tatălui său David. Şi, în locul lui, a domnit fiul său Roboam.

Така Соломон заспа с бащите си и беше погребан в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Ровоам.