1 F raţii mei, să nu fiţi mulţi învăţători, căci ştiţi că vom primi o judecată mai aspră.

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

2 T oţi greşim în multe feluri. Dacă nu greşeşte cineva în vorbire, este un om desăvîrşit, şi poate să-şi ţină în frîu tot trupul.

Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

3 D e pildă, dacă punem cailor frîul în gură, ca să ne asculte, le cîrmuim tot trupul.

Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

4 I ată, şi corăbiile, cît de mari sînt, şi, măcar că sînt mînate de vînturi iuţi, totuş sînt cîrmuite de o cîrmă foarte mică, după gustul cîrmaciului.

Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

5 T ot aşa şi limba, este un mic mădular, şi se făleşte cu lucruri mari. Iată, un foc mic ce pădure mare aprinde!

Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва!

6 L imba este şi ea un foc, este o lume de nelegiuiri. Ea este aceea dintre mădularele noastre, care întinează tot trupul şi aprinde roata vieţii, cînd este aprinsă de focul gheenei.

А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.

7 T oate soiurile de fiare, de păsări, de tîrîtoare, de vieţuitoare de mare se îmblînzesc, şi au fost îmblînzite de neamul omenesc,

Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,

8 d ar limba niciun om n'o poate îmblînzi. Ea este un rău, care nu se poate înfrîna, este plină de o otravă de moarte.

но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

9 C u ea binecuvîntăm pe Domnul, şi Tatăl nostru, şi tot cu ea blestemăm pe oameni cari sînt făcuţi după asemănarea lui Dumnezeu.

С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!

10 D in aceeaş gură iese şi binecuvîntarea şi blestemul! Nu trebuie să fie aşa, fraţii mei!

От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

11 O are din aceeaş vînă a izvorului ţîşneşte şi apă dulce şi apă amară?

Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?

12 F raţii mei, poate oare un smochin să facă măsline, sau o viţă să facă smochine? Nici apa sărată nu poate da apă dulce.

Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. Мъдростта на небето

13 C ine dintre voi este înţelept şi priceput? Să-şi arate, prin purtarea lui bună, faptele făcute cu blîndeţa înţelepciunii!

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

14 D ar dacă aveţi în inima voastră pizmă amară şi un duh de ceartă, să nu vă lăudaţi şi să nu minţiţi împotriva adevărului.

Но ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

15 Î nţelepciunea aceasta nu vine de sus, ci este pămîntească, firească (Greceşte: sufletească.), drăcească.

Това не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, животинска, бесовска;

16 C ăci acolo unde este pizmă şi duh de ceartă, este tulburare şi tot felul de fapte rele.

защото където има завист и свадливост, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

17 Î nţelepciunea care vine de sus, este, întîi, curată, apoi pacinică, blîndă, uşor de înduplecat, plină de îndurare şi de roduri bune, fără părtinire, nefăţarnică.

Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

18 Ş i roada neprihănirii este sămănată în pace pentru cei ce fac pace.

А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.