1 P ildele lui Solomon, fiul lui David, împăratul lui Israel,

Притчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,

2 p entru cunoaşterea înţelepciunii şi învăţăturii, pentru înţelegerea cuvintelor minţii;

записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

3 p entru căpătarea învăţăturilor de bun simţ, de dreptate, de judecată şi de nepărtinire;

за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

4 c a să dea celor neîncercaţi agerime de minte, tînărului cunoştinţă şi chibzuinţă, -

за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 s ă asculte însă şi înţeleptul, şi îşi va mări ştiinţa, şi cel priceput, şi va căpăta iscusinţă-

за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

6 p entru prinderea înţelesului unei pilde sau al unui cuvînt adînc, înţelesul cuvintelor înţelepţilor şi al cuvintelor lor cu tîlc.

за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 F rica Domnului este începutul ştiinţei; dar nebunii nesocotesc înţelepciunea şi învăţătura.

Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора

8 A scultă, fiule, învăţătura tatălui tău, şi nu lepăda îndrumările mamei tale!

Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,

9 C ăci ele sînt o cunună plăcută pe capul tău, şi un lanţ de aur la gîtul tău.

защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

10 F iule, dacă nişte păcătoşi vor să te amăgească, nu te lăsa cîştigat de ei!

Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

11 D acă-ţi vor zice:,, Vino cu noi! Haidem să întindem curse ca să vărsăm sînge, să întindem fără temei laţuri celui nevinovat;

Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

12 h aidem să -i înghiţim de vii, ca locuinţa morţilor, şi întregi, ca pe cei ce se pogoară în groapă;

както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

13 v om găsi tot felul de lucruri scumpe, şi ne vom umplea casele cu pradă;

ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

14 v ei avea şi tu partea ta la fel cu noi, o pungă vom avea cu toţii!`` -

ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -

15 f iule, să nu porneşti la drum cu ei, abate-ţi piciorul de pe cărarea lor!

сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

16 C ăci picioarele lor aleargă la rău, şi se grăbesc să verse sînge.

защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

17 D ar degeaba se aruncă laţul înaintea ochilor tuturor păsărilor;

Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

18 c ăci ei întind curse tocmai împotriva sîngelui lor, şi sufletului lor îşi întind ei laţuri.

И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

19 A ceasta este soarta tuturor celor lacomi de cîştig: lăcomia aduce pierderea celor ce se dedau la ea.

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта

20 Î nţelepciunea strigă pe uliţe, îşi înalţă glasul în pieţe:

Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

21 s trigă unde e zarva mai mare; la porţi, în cetate, îşi spune cuvintele ei:

вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 P înă cînd veţi iubi prostia, proştilor? Pînă cînd le va plăcea batjocoritorilor batjocura, şi vor urî nebunii ştiinţa?

Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

23 Î ntoarceţi-vă să ascultaţi mustrările mele! Iată, voi turna duhul meu peste voi, vă voi face cunoscut cuvintele mele...

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

24 F iindcă eu chem şi voi vă împotriviţi, fiindcă îmi întind mîna şi nimeni ia seama,

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

25 f iindcă lepădaţi toate sfaturile mele, şi nu vă plac mustrările mele,

но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -

26 d e aceea şi eu, voi rîde cînd veţi fi în vreo nenorocire, îmi voi bate joc de voi cînd vă va apuca groaza,

то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 c înd vă va apuca groaza ca o furtună, şi cînd vă va învălui nenorocirea ca un vîrtej, cînd va da peste voi necazul şi strîmtorarea.

когато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

28 A tunci mă vor chema, şi nu voi răspunde; mă vor căuta, şi nu mă vor găsi.

тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 P entrucă au urît ştiinţa, şi n'au ales frica Domnului,

Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,

30 p entrucă n'au iubit sfaturile mele, şi au nesocotit toate mustrările mele.

не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

31 D e aceea se vor hrăni cu roada umbletelor lor, şi se vor sătura cu sfaturile lor.

затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

32 C ăci împotrivirea proştilor îi ucide, şi liniştea nebunilor îi pierde;

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

33 d ar cel ce m'ascultă va locui fără grijă, va trăi liniştit şi fără să se teamă de vreun rău.

А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.