1 P ildele lui Solomon. Un fiu înţelept este bucuria tatălui, dar un fiu nebun este mîhnirea mamei sale.

Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.

2 C omorile cîştigate pe nedrept nu folosesc, dar neprihănirea izbăveşte dela moarte.

Съкровища, придобити с неправда, не ползват; а правдата избавя от смърт.

3 D omnul nu lasă pe cel neprihănit să sufere de foame, dar îndepărtează pofta celor răi.

Господ няма да остави да гладува душата на праведния; но отхвърля злобното желание на нечестивите.

4 C ine lucrează cu o mînă leneşă sărăceşte, dar mîna celor harnici îmbogăţeşte.

Ленивата ръка докарва бедност, а трудолюбивата ръка обогатява.

5 C ine strînge vara, este un om chibzuit, cine doarme în timpul seceratului este un om care face ruşine.

Който събира лятно време, той е разумен син, а който спи по жътва, той е син, който докарва срам.

6 P e capul celui neprihănit sînt binecuvîntări, dar gura celor răi ascunde sîlnicie.

Благословения почиват върху главата на праведния; а устата на нечестивите покриват насилие.

7 P omenirea celui neprihănit este binecuvîntată, dar numele celor răi putrezeşte. -

Паметта на праведния е благословена, а името на нечестивите ще изгние.

8 C ine are o inimă înţeleaptă primeşte învăţăturile, dar cine are o gură nesocotită se prăpădeşte singur. -

Мъдрият по сърце приема заповеди; а безумният бъбривец пада.

9 C ine umblă fără prihană, umblă fără teamă, dar cine apucă pe căi strîmbe se dă singur de gol. -

Който ходи непорочно, ходи безопасно, а който изкривява пътищата си, ще се познае.

10 C ine clipeşte din ochi este o pricină de întristare, şi cine are o gură nesocotită se prăpădeşte singur. -

Който намигва с око, докарва скръб, а безумният бъбривец пада.

11 G ura celui neprihănit este un izvor de viaţă, dar gura celor răi ascunde sîlnicie. -

Устата на праведния са извор на живот, а устата на нечестивите покриват насилие.

12 U ra stîrneşte certuri, dar dragostea acopere toate greşelile. -

Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грешки.

13 P e buzele omului priceput se află înţelepciunea, dar nuiaua este pentru spatele celui fără minte. -

В устните на разумния се намира мъдрост, а тоягата е за гърба на безумния.

14 Î nţelepţii păstrează ştiinţa, dar gura nebunului este o pieire apropiată. -

Мъдрите запазват знанието, а устата на безумния са близка гибел.

15 A verea este o cetate întărită pentru cel bogat; dar prăpădirea celor nenorociţi, este sărăcia lor. -

Имотът на богатия е неговият укрепен град, а съсипия за бедните е тяхната бедност.

16 C el neprihănit îşi întrebuinţează cîştigul pentru viaţă, iar cel rău îşi întrebuinţează venitul pentru păcat. -

Заплатата на праведния е за живот, а благоуспяването на нечестивия е за грях.

17 C ine îşi aduce aminte de certare apucă pe calea vieţii; dar cel ce uită mustrarea apucă pe căi greşite. -

Който внимава в изобличението, е по пътя към живот, а който пренебрегва мъмренето, се заблуждава.

18 C ine ascunde ura, are buze mincinoase, şi cine răspîndeşte bîrfelile este un nebun. -

Който таи омраза, има лъжливи устни; и който възгласява клевета, е безумен.

19 C ine vorbeşte mult nu se poate să nu păcătuiască, dar cel ce-şi ţine buzele, este un om chibzuit. -

В многото говорене грехът е неизбежен; а който въздържа устните си, е разумен.

20 L imba celui neprihănit este argint ales; inima celor răi este puţin lucru. -

Езикът на праведния е избрано сребро; сърцето на нечестивите струва малко.

21 B uzele celui neprihănit înviorează pe mulţi oameni, dar nebunii mor fiindcă n'au judecată. -

Устните на праведния хранят мнозина; а безумните умират от нямане на разум.

22 B inecuvîntarea Domnului îmbogăţeşte, şi El nu lasă să fie urmată de niciun necaz. -

Благословението Господне обогатява; и трудът на човека няма да прибави нищо.

23 P entru cel nebun este o plăcere să facă răul, dar pentru cel înţelept este o plăcere să lucreze cu pricepere. -

Злотворството е като забавление за безумния. Така е и мъдростта на разумния човек.

24 C elui rău de ce se teme aceea i se întîmplă, dar celor neprihăniţi li se împlineşte dorinţa. -

Това, от което се страхува нечестивият, ще го постигне; а желанието на праведните ще се изпълни.

25 C um trece vîrtejul, aşa piere cel rău; dar cel neprihănit are temelii vecinice. -

Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; а праведният има вечна основа.

26 C um este oţetul pentru dinţi şi fumul pentru ochi, aşa este leneşul pentru cel ce -l trimete. -

Както е оцетът за зъбите и димът за очите, така е ленивият за онези, които го пращат.

27 F rica de Domnul lungeşte zilele, dar anii celui rău sînt scurtaţi. -

Страхът от Господа прибавя дни, а годините на нечестивите се съкращават.

28 A şteptarea celor neprihăniţi nu va fi decît bucurie, dar nădejdea celor răi va pieri. -

Надеждата на праведните е радост, а очакването на нечестивите е напразно.

29 C alea Domnului este un zid de apărare pentru cel nevinovat, dar este o topenie pentru cei ce fac răul. -

Пътят Господен е крепост за непорочния и съсипване за онези, които вършат беззаконие.

30 C el neprihănit nu se va clătina niciodată, dar cei răi nu vor locui în ţară. -

Праведният никога няма да се поклати, а нечестивите няма да населят земята.

31 G ura celui neprihănit scoate înţelepciune, dar limba stricată va fi nimicită. -

От устата на праведния блика мъдрост, а лъжливият език ще бъде отрязан.

32 B uzele celui neprihănit ştiu să vorbească lucruri plăcute, dar gura celor răi spune răutăţi.

Устните на праведния знаят приятното за слушане; а устата на нечестивите говорят извратеното.