1 M ai mult preţuieşte săracul, care umblă în neprihănirea lui, decît un bogat cu buze stricate şi nebun. -

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен.

2 L ipsa de ştiinţă este o pagubă pentru cineva, şi cine aleargă neghiobeşte înainte, o nimereşte rău. -

Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си.

3 N ebunia omului îi suceşte calea, şi apoi cîrteşte împotriva Domnului cu inima lui. -

Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа.

4 B ogăţia aduce un mare număr de prieteni, dar săracul este părăsit de prietenul lui. -

Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си.

5 M artorul mincinos nu rămîne nepedepsit, şi cel ce spune minciuni nu va scăpa. -

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие.

6 O mul darnic are mulţi linguşitori, şi toţi sînt prieteni cu cel ce dă daruri. -

Мнозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 T oţi fraţii săracului îl urăsc; cu cît mai mult se depărtează prietenii lui de el! El se îndreaptă spre ei cu vorbe rugătoare, dar ei se fac nevăzuţi. -

Всичките братя на сиромаха го мразят - колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма.

8 C ine capătă înţelepciune, îşi iubeşte sufletul; cine păstrează priceperea, găseşte fericirea. -

Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

9 M artorul mincinos nu rămîne nepedepsit, şi celce spune minciuni va pieri, -

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине.

10 U nui nebun nu -i şade bine să trăiască în desfătări, cu atît mai puţin unui rob să stăpînească peste voivozi. -

Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко - на слуга да властва над началници.

11 Î nţelepciunea face pe om răbdător, şi este o cinste pentru el să uite greşelile. -

Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление.

12 M înia împăratului este ca răcnetul unui leu, şi bunăvoinţa lui este ca roua pe iarbă. -

Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

13 U n fiu nebun este o nenorocire pentru tatăl său, şi o nevastă gîlcevitoare este ca o straşină de pe care picură într'una. -

Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук.

14 C asa şi averea le moştenim dela părinţi, dar o nevastă pricepută este un dar dela Domnul. -

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.

15 L enea te cufundă într'un somn adînc, şi sufletul molatic sufere de foame. -

Ленивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува.

16 C ine păzeşte porunca, îşi păzeşte sufletul; cine nu veghează asupra căii sale, va muri. -

Който пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине.

17 C ine are milă de sărac, împrumută pe Domnul, şi El îi va răsplăti binefacerea. -

Който показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му. Мъдри съвети към младите хора

18 P edepseşte-ţi fiul, căci tot mai este nădejde, dar nu dori să -l omori. -

Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

19 C el pe care -l apucă mînia trebuie să-şi ia pedeapsa; căci dacă -l scoţi din ea, va trebui să mai faci odată lucrul acesta. -

Гневлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш.

20 A scultă sfaturile, şi primeşte învăţătura, ca să fii înţelept pe viitor! -

Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни.

21 O mul face multe planuri în inima lui, dar hotărîrea Domnului, aceea se împlineşte. -

Има много помисли в сърцето на човека, но намерението Господне - то ще устои.

22 C eeace face farmecul unui om este bunătatea lui; şi mai mult preţuieşte un sărac decît nu mincinos. -

Милосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 F rica de Domnul duce la viaţă, şi celce o are, petrece noaptea sătul, fără să fie cercetat de nenorocire. -

Страхът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло.

24 L eneşul îşi vîră mîna în strachină, şi n'o duce înapoi la gură. -

Ленивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне.

25 L oveşte pe batjocoritor, şi prostul se va face înţelept; mustră... pe omul priceput, şi va înţelege ştiinţa. -

Ако накажеш присмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 C ine jăfuieşte pe tatăl său şi izgoneşte pe mamă-sa, este un fiu care aduce ruşine şi ocară. -

Който опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 Î ncetează, fiule, să mai asculţi învăţătura, dacă ea te depărtează de învăţăturile înţelepte. -

Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта.

28 U n martor stricat îşi bate joc de dreptate, şi gura celor răi înghite nelegiuirea. -

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 P edepsele sînt pregătite pentru batjocoritori, şi loviturile pentru spinările nebunilor.

Присъди се приготвят за присмивателите и бой - за гърба на безумните.