1 I ov a luat din nou cuvîntul în pilde, şi a zis:

И Йов продължи още беседата си, като казваше:

2 O h! cum nu pot să fiu ca în lunile trecute, ca în zilele cînd mă păzea Dumnezeu,

О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 c înd candela Lui strălucea deasupra capului meu, şi Lumina lui mă călăuzea în întunerec!

когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

4 C um nu sînt ca în zilele puterii mele, cînd Dumnezeu veghea ca un prieten peste cortul meu,

както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 c înd Cel Atotputernic încă era cu mine, şi cînd copiii mei stăteau în jurul meu;

когато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

6 c înd mi se scăldau paşii în smîntînă, şi stînca vărsa lîngă mine pîraie de untdelemn!

когато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 D acă ieşeam să mă duc la poarta cetăţii, şi dacă îmi pregăteam un scaun în piaţă,

Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

8 t inerii se trăgeau înapoi la apropierea mea, bătrînii se sculau şi stăteau în picioare.

Младите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

9 M ai marii îşi opriau cuvîntările, şi îşi puneau mîna la gură.

първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

10 G lasul căpeteniilor tăcea, şi li se lipea limba de cerul gurii.

гласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

11 U rechea care mă auzea, mă numea fericit, ochiul care mă vedea mă lăuda.

ухо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

12 C ăci scăpam pe săracul care cerea ajutor, şi pe orfanul lipsit de sprijin.

защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 B inecuvîntarea nenorocitului venea peste mine, umpleam de bucurie inima văduvei.

Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

14 M ă îmbrăcam cu dreptatea şi -i slujeam de îmbrăcăminte, neprihănirea îmi era manta şi turban.

Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 O rbului îi eram ochi, şi şchiopului picior.

Аз бях очи на слепия и крака на хромия.

16 C elor nenorociţi le eram tată, şi cercetam pricina celui necunoscut.

Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

17 R upeam falca celui nedrept, şi -i smulgeam prada din dinţi.

Трошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

18 A tunci ziceam:,În cuibul meu voi muri, zilele mele vor fi multe ca nisipul.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

19 A pa va pătrunde în rădăcinile mele, roua va sta toată noaptea peste ramurile mele.

Коремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

20 S lava mea va înverzi neîncetat, şi arcul îmi va întineri în mînă.`

Славата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 O amenii mă ascultau şi aşteptau, tăceau înaintea sfaturilor mele.

Хората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 D upă cuvîntările mele, niciunul nu răspundea, şi cuvîntul meu era pentru toţi o rouă binefăcătoare.

След моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

23 M ă aşteptau ca pe ploaie, căscau gura ca după ploaia de primăvară.

очакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 C înd li se muia inima, le zîmbeam. şi nu puteau izgoni seninătatea de pe fruntea mea.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.

25 Î mi plăcea să mă duc la ei, şi mă aşezam în fruntea lor; eram ca un împărat în mijlocul unei oştiri, ca un mîngîietor lîngă nişte întristaţi.

Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.