1 I ov a luat cuvîntul şi a zis:

А Йов отговори:

2 b ine că este aşa. Şi cum ar putea omul să-şi scoată dreptate înaintea lui Dumnezeu?

Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 D acă ar voi să se certe cu El, din o mie de lucruri n'ar putea să răspundă la unul singur.

Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

4 A Lui este înţelepciunea, şi atotputernicia: cine I s'ar putea împotrivi fără să fie pedepsit?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

5 E l mută deodată munţii, şi -i răstoarnă în mînia Sa.

Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

6 Z guduie pămîntul din temelia lui, de i se clatină stîlpii.

Той поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

7 P orunceşte soarelui, şi soarele nu mai răsare; şi ţine stelele supt pecetea Lui.

Той заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

8 N umai El întinde cerurile, şi umblă pe înălţimile mării.

Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

9 E l a făcut Ursul mare, luceafărul de seară şi Raliţele, şi stelele din ţinuturile de miazăzi.

Той създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

10 E l face lucruri mari şi nepătrunse, minuni fără număr.

Той върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

11 I ată, El trece pe lîngă mine, şi nu -L văd, se duce şi nu -L zăresc.

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

12 D acă apucă El, cine -L va opri? Cine -I va zice:,, Ce faci?``

ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

13 D umnezeu nu-Şi întoarce mînia; supt El se pleacă toţi sprijinitorii mîndriei.

Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

14 Ş i eu, cum să -I răspund? Ce cuvinte să aleg?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 C hiar dacă aş avea dreptate, nu I-aş răspunde. Nu pot decît să mă rog judecătorului.

На Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

16 Ş i chiar dacă m'ar asculta, cînd Îl chem, tot n'aş putea crede că mi'a ascultat glasul;

Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 E l, care mă izbeşte ca într'o furtună, care îmi înmulţeşte fără pricină rănile,

Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

18 c are nu mă lasă să răsuflu, mă satură de amărăciune.

Не ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

19 S ă alerg la putere? El este atotputernic. La dreptate? Cine mă va apăra?

Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

20 O ricîtă dreptate aş avea, gura mea mă va osîndi; şi oricît de nevinovat aş fi, El mă va arăta ca vinovat.

Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 N evinovat! Sînt; dar nu ţin la viaţă, îmi dispreţuiesc viaţa.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

22 C e-mi pasă la urma urmei? Căci, îndrăznesc s'o spun: El nimiceşte pe cel nevinovat ca şi pe cel vinovat.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

23 Ş i dacă biciul ar pricinui măcar îndată moartea!... Dar El rîde de încercările celui nevinovat.

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 P ămîntul este dat pe mînile celui nelegiuit; El acopere ochii judecătorilor; de nu El, apoi cine altul?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

25 Z ilele mele aleargă mai iuţi decît un alergător; fug fără să fi văzut fericirea;

А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

26 t rec ca şi corăbiile cele iuţi, ca vulturul care se răpede asupra prăzii.

преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

27 D acă zic:, Vreau să-mi uit suferinţele, să-mi las întristarea, şi să fiu voios,`

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

28 s înt îngrozit de toate durerile mele. Ştiu că nu mă vei scoate nevinovat.

В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 Ş i dacă voi fi judecat vinovat, pentruce să mă mai trudesc degeaba?

нечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

30 C hiar dacă m'aş spăla cu zăpadă, chiar dacă mi-aş curăţi mînile cu leşie,

Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

31 T u tot m'ai cufunda în mocirlă, de s'ar scîrbi pînă şi hainele de mine!

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 C ăci El nu este un om ca mine, ca să -I pot răspunde, şi să mergem împreună la judecată.

Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

33 N ici nu este vreun mijlocitor între noi, care să-şi pună mîna peste noi amîndoi.

Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

34 S ă-Şi tragă însă varga deasupra mea, şi să nu mă mai turbure spaima Lui.

Нека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

35 A tunci voi vorbi şi nu mă voi teme de El. Altfel, nu sînt stăpîn pe mine.

Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.