1 T hen Job answered,

А Йов отговори:

2 “ Truly I know that it is so, but how can man be just with God?

Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 I f he is pleased to contend with him, he can’t answer him one time in a thousand.

Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

4 G od who is wise in heart, and mighty in strength: who has hardened himself against him, and prospered?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

5 H e removes the mountains, and they don’t know it, when he overturns them in his anger.

Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

6 H e shakes the earth out of its place. Its pillars tremble.

Той поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

7 H e commands the sun, and it doesn’t rise, and seals up the stars.

Той заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

8 H e alone stretches out the heavens, and treads on the waves of the sea.

Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

9 H e makes the Bear, Orion, and the Pleiades, and the rooms of the south.

Той създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

10 H e does great things past finding out; yes, marvelous things without number.

Той върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

11 B ehold, he goes by me, and I don’t see him. He passes on also, but I don’t perceive him.

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

12 B ehold, he snatches away. Who can hinder him? Who will ask him, ‘What are you doing?’

ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

13 “ God will not withdraw his anger. The helpers of Rahab stoop under him.

Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

14 H ow much less shall I answer him, And choose my words to argue with him?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 T hough I were righteous, yet I wouldn’t answer him. I would make supplication to my judge.

На Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

16 I f I had called, and he had answered me, yet I wouldn’t believe that he listened to my voice.

Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 F or he breaks me with a storm, and multiplies my wounds without cause.

Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

18 H e will not allow me to catch my breath, but fills me with bitterness.

Не ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

19 I f it is a matter of strength, behold, he is mighty! If of justice, ‘Who,’ says he, ‘will summon me?’

Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

20 T hough I am righteous, my own mouth shall condemn me. Though I am blameless, it shall prove me perverse.

Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 I am blameless. I don’t respect myself. I despise my life.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

22 “ It is all the same. Therefore I say he destroys the blameless and the wicked.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

23 I f the scourge kills suddenly, he will mock at the trial of the innocent.

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 T he earth is given into the hand of the wicked. He covers the faces of its judges. If not he, then who is it?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

25 “ Now my days are swifter than a runner. They flee away, they see no good,

А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

26 T hey have passed away as the swift ships, as the eagle that swoops on the prey.

преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

27 I f I say, ‘I will forget my complaint, I will put off my sad face, and cheer up;’

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

28 I am afraid of all my sorrows, I know that you will not hold me innocent.

В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 I shall be condemned. Why then do I labor in vain?

нечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

30 I f I wash myself with snow, and cleanse my hands with lye,

Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

31 y et you will plunge me in the ditch. My own clothes shall abhor me.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 F or he is not a man, as I am, that I should answer him, that we should come together in judgment.

Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

33 T here is no umpire between us, that might lay his hand on us both.

Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

34 L et him take his rod away from me. Let his terror not make me afraid;

Нека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

35 t hen I would speak, and not fear him, for I am not so in myself.

Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.