1 N ow the days of David came near that he should die; and he commanded Solomon his son, saying,

Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон:

2 “ I am going the way of all the earth. You be strong therefore, and show yourself a man;

Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен.

3 a nd keep the instruction of Yahweh your God, to walk in his ways, to keep his statutes, his commandments, his ordinances, and his testimonies, according to that which is written in the law of Moses, that you may prosper in all that you do, and wherever you turn yourself.

Пази заръките на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш;

4 T hen Yahweh may establish his word which he spoke concerning me, saying, ‘If your children are careful of their way, to walk before me in truth with all their heart and with all their soul, there shall not fail you,’ he said, ‘a man on the throne of Israel.’

за да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израелевия престол.

5 “ Moreover you know also what Joab the son of Zeruiah did to me, even what he did to the two captains of the armies of Israel, to Abner the son of Ner, and to Amasa the son of Jether, whom he killed, and shed the blood of war in peace, and put the blood of war on his sash that was around his waist, and in his shoes that were on his feet.

Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на Израелевите войски - на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му.

6 D o therefore according to your wisdom, and don’t let his gray head go down to Sheol in peace.

Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

7 B ut show kindness to the sons of Barzillai the Gileadite, and let them be among those who eat at your table; for so they came to me when I fled from Absalom your brother.

Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом.

8 “ Behold, there is with you Shimei the son of Gera, the Benjamite, of Bahurim, who cursed me with a grievous curse in the day when I went to Mahanaim; but he came down to meet me at the Jordan, and I swore to him by Yahweh, saying, ‘I will not put you to death with the sword.’

Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: Няма да те убия с меч.

9 N ow therefore don’t hold him guiltless, for you are a wise man; and you will know what you ought to do to him, and you shall bring his gray head down to Sheol with blood.”

Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

10 D avid slept with his fathers, and was buried in David’s city.

Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град.

11 T he days that David reigned over Israel were forty years; he reigned seven years in Hebron, and he reigned thirty-three years in Jerusalem.

А времето, през което Давид царува̀ над Израел, беше четиридесет години. Седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три години - в Йерусалим. Начало на царуването на Соломон

12 S olomon sat on David his father’s throne; and his kingdom was firmly established.

Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо.

13 T hen Adonijah the son of Haggith came to Bathsheba the mother of Solomon. She said, “Do you come peaceably?” He said, “Peaceably.

Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир.

14 H e said moreover, I have something to tell you.” She said, “Say on.”

После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.

15 H e said, “You know that the kingdom was mine, and that all Israel set their faces on me, that I should reign. However the kingdom is turned around, and has become my brother’s; for it was his from Yahweh.

Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израел беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от Господа му дойде.

16 N ow I ask one petition of you. Don’t deny me.” She said to him, “Say on.”

Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.

17 H e said, “Please speak to Solomon the king (for he will not tell you ‘no’), that he give me Abishag the Shunammite as wife.”

Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага.

18 B athsheba said, “Alright. I will speak for you to the king.”

А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.

19 B athsheba therefore went to king Solomon, to speak to him for Adonijah. The king rose up to meet her, and bowed himself to her, and sat down on his throne, and caused a throne to be set for the king’s mother; and she sat on his right hand.

И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му.

20 T hen she said, “I ask one small petition of you; don’t deny me.” The king said to her, “Ask on, my mother; for I will not deny you.”

Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят ѝ отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.

21 S he said, “Let Abishag the Shunammite be given to Adonijah your brother as wife.”

И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.

22 K ing Solomon answered his mother, “Why do you ask Abishag the Shunammite for Adonijah? Ask for him the kingdom also; for he is my elder brother; even for him, and for Abiathar the priest, and for Joab the son of Zeruiah.”

Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! - за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син.

23 T hen king Solomon swore by Yahweh, saying, “God do so to me, and more also, if Adonijah has not spoken this word against his own life.

Тогава цар Соломон се закле в Господа: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си.

24 N ow therefore as Yahweh lives, who has established me, and set me on my father David’s throne, and who has made me a house as he promised, surely Adonijah shall be put to death today.”

Сега се заклевам в живота на Господа, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен.

25 K ing Solomon sent Benaiah the son of Jehoiada; and he fell on him, so that he died.

И така, цар Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.

26 T o Abiathar the priest the king said, “Go to Anathoth, to your own fields; for you are worthy of death. But I will not at this time put you to death, because you bore the Lord Yahweh’s ark before David my father, and because you were afflicted in all in which my father was afflicted.”

А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа Йехова пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми.

27 S o Solomon thrust Abiathar out from being priest to Yahweh, that he might fulfill Yahweh’s word, which he spoke concerning the house of Eli in Shiloh.

Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на Господа, за да се изпълни словото, което Господ беше говорил в Сило за Илиевия дом.

28 T his news came to Joab; for Joab had followed Adonijah, although he didn’t follow Absalom. Joab fled to Yahweh’s Tent, and held onto the horns of the altar.

А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в Господния шатър и се хвана за роговете на жертвеника.

29 K ing Solomon was told, “Joab has fled to Yahweh’s Tent, and behold, he is by the altar.” Then Solomon sent Benaiah the son of Jehoiada, saying, “Go, fall on him.”

И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в Господния шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.

30 B enaiah came to Yahweh’s Tent, and said to him, “Thus says the king, ‘Come out!’” He said, “No; but I will die here.” Benaiah brought the king word again, saying, “Thus said Joab, and thus he answered me.”

И така, Ванайя отиде в Господния шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ванайя извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.

31 T he king said to him, “Do as he has said, and fall on him, and bury him; that you may take away the blood, which Joab shed without cause, from me and from my father’s house.

А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял.

32 Y ahweh will return his blood on his own head, because he fell on two men more righteous and better than he, and killed them with the sword, and my father David didn’t know it: Abner the son of Ner, captain of the army of Israel, and Amasa the son of Jether, captain of the army of Judah.

Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, Израелевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник.

33 S o their blood will return on the head of Joab, and on the head of his offspring forever. But for David, for his offspring, for his house, and for his throne, there will be peace forever from Yahweh.”

Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа довека.

34 T hen Benaiah the son of Jehoiada went up and fell on him, and killed him; and he was buried in his own house in the wilderness.

Тогава Ванайя, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.

35 T he king put Benaiah the son of Jehoiada in his place over the army; and the king put Zadok the priest in the place of Abiathar.

Вместо него царят постави свещеник Садок.

36 T he king sent and called for Shimei, and said to him, “Build yourself a house in Jerusalem, and live there, and don’t go anywhere else.

Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде;

37 F or on the day you go out and pass over the brook Kidron, know for certain that you will surely die. Your blood will be on your own head.”

защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава.

38 S himei said to the king, “What you say is good. As my lord the king has said, so will your servant do.” Shimei lived in Jerusalem many days.

Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.

39 A t the end of three years, two of Shimei’s slaves ran away to Achish, son of Maacah, king of Gath. They told Shimei, saying, “Behold, your slaves are in Gath.”

След три години двама от Семеевите слуги побегнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет.

40 S himei arose, saddled his donkey, and went to Gath to Achish, to seek his slaves; and Shimei went, and brought his slaves from Gath.

Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.

41 S olomon was told that Shimei had gone from Jerusalem to Gath, and had come again.

Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.

42 T he king sent and called for Shimei, and said to him, “Didn’t I adjure you by Yahweh, and warn you, saying, ‘Know for certain, that on the day you go out, and walk anywhere else, you shall surely die?’ You said to me, ‘The saying that I have heard is good.’

Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в Господа и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?

43 W hy then have you not kept the oath of Yahweh, and the commandment that I have instructed you with?”

Защо не опази Господнята клетва и заповедта, която ти дадох?

44 T he king said moreover to Shimei, “You know in your heart all the wickedness that you did to David my father. Therefore Yahweh will return your wickedness on your own head.

Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

45 B ut king Solomon will be blessed, and David’s throne will be established before Yahweh forever.”

а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол - утвърден пред Господа до века.

46 S o the king commanded Benaiah the son of Jehoiada; and he went out, and fell on him, so that he died. The kingdom was established in the hand of Solomon.

Тогава царят заповяда на Ванайя, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.