1 W hen Saul had returned from following the Philistines, he was told, “Behold, David is in the wilderness of En Gedi.”

И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади.

2 T hen Saul took three thousand chosen men out of all Israel, and went to seek David and his men on the rocks of the wild goats.

Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израел и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.

3 H e came to the sheep pens by the way, where there was a cave; and Saul went in to relieve himself. Now David and his men were staying in the innermost parts of the cave.

Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.

4 D avid’s men said to him, “Behold, the day of which Yahweh said to you, ‘Behold, I will deliver your enemy into your hand, and you shall do to him as it shall seem good to you.’” Then David arose, and cut off the skirt of Saul’s robe secretly.

И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.

5 A fterward, David’s heart struck him, because he had cut off Saul’s skirt.

А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола.

6 H e said to his men, “Yahweh forbid that I should do this thing to my lord, Yahweh’s anointed, to stretch out my hand against him, since he is Yahweh’s anointed.”

Тогава каза на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

7 S o David checked his men with these words, and didn’t allow them to rise against Saul. Saul rose up out of the cave, and went on his way.

С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си.

8 D avid also arose afterward, and went out of the cave, and cried after Saul, saying, “My lord the king!” When Saul looked behind him, David bowed with his face to the earth, and showed respect.

После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.

9 D avid said to Saul, “Why do you listen to men’s words, saying, ‘Behold, David seeks to harm you?’

И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

10 B ehold, today your eyes have seen how Yahweh had delivered you today into my hand in the cave. Some urged me to kill you; but I spared you; and I said, I will not stretch out my hand against my lord; for he is Yahweh’s anointed.

Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

11 M oreover, my father, behold, yes, see the skirt of your robe in my hand; for in that I cut off the skirt of your robe, and didn’t kill you, know and see that there is neither evil nor disobedience in my hand, and I have not sinned against you, though you hunt for my life to take it.

Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми.

12 M ay Yahweh judge between me and you, and may Yahweh avenge me of you; but my hand will not be on you.

Господ нека съди между мен и теб и Господ нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе.

13 A s the proverb of the ancients says, ‘Out of the wicked comes wickedness;’ but my hand will not be on you.

Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.

14 A gainst whom has the king of Israel come out? Whom do you pursue? A dead dog? A flea?

След кого е излязъл Израелевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.

15 M ay Yahweh therefore be judge, and give sentence between me and you, and see, and plead my cause, and deliver me out of your hand.”

И така, Господ нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.

16 I t came to pass, when David had finished speaking these words to Saul, that Saul said, “Is that your voice, my son David?” Saul lifted up his voice, and wept.

След като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.

17 H e said to David, “You are more righteous than I; for you have done good to me, whereas I have done evil to you.

И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото.

18 Y ou have declared today how you have dealt well with me, because when Yahweh had delivered me up into your hand, you didn’t kill me.

Ти показа днес, че си ми направил добро, защото, когато Господ ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби.

19 F or if a man finds his enemy, will he let him go away unharmed? Therefore may Yahweh reward you good for that which you have done to me today.

Понеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

20 N ow, behold, I know that you will surely be king, and that the kingdom of Israel will be established in your hand.

Сега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израелевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

21 S wear now therefore to me by Yahweh, that you will not cut off my offspring after me, and that you will not destroy my name out of my father’s house.”

И така, закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

22 D avid swore to Saul. Saul went home, but David and his men went up to the stronghold.

И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.