1 R emember, Yahweh, what has come on us: Look, and see our reproach.

Спомни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

2 O ur inheritance is turned to strangers, Our houses to aliens.

Наследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

3 W e are orphans and fatherless; Our mothers are as widows.

Останахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

4 W e have drunken our water for money; Our wood is sold to us.

Водата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

5 O ur pursuers are on our necks: We are weary, and have no rest.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

6 W e have given the hand to the Egyptians, To the Assyrians, to be satisfied with bread.

Протегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 O ur fathers sinned, and are no more; We have borne their iniquities.

Бащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

8 S ervants rule over us: There is no one to deliver us out of their hand.

Слуги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

9 W e get our bread at the peril of our lives, Because of the sword of the wilderness.

Добиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

10 O ur skin is black like an oven, Because of the burning heat of famine.

Кожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

11 T hey ravished the women in Zion, The virgins in the cities of Judah.

Изнасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

12 P rinces were hanged up by their hand: The faces of elders were not honored.

Чрез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

13 T he young men bare the mill; The children stumbled under the wood.

Младежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

14 T he elders have ceased from the gate, The young men from their music.

Старейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

15 T he joy of our heart is ceased; Our dance is turned into mourning.

Престана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

16 T he crown is fallen from our head: Woe to us! for we have sinned.

Венецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

17 F or this our heart is faint; For these things our eyes are dim;

Затова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

18 F or the mountain of Zion, which is desolate: The foxes walk on it.

Поради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

19 Y ou, Yahweh, remain forever; Your throne is from generation to generation.

Ти, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

20 W hy do you forget us forever, And forsake us so long time?

Защо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

21 T urn us to yourself, Yahweh, and we shall be turned. Renew our days as of old.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

22 B ut you have utterly rejected us; You are very angry against us.

ако не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.