1 I n the days when the judges judged, there was a famine in the land. A certain man of Bethlehem Judah went to live in the country of Moab, he, and his wife, and his two sons.

В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя.

2 T he name of the man was Elimelech, and the name of his wife Naomi. The names of his two sons were Mahlon and Chilion, Ephrathites of Bethlehem Judah. They came into the country of Moab, and lived there.

Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там.

3 E limelech, Naomi’s husband, died; and she was left with her two sons.

Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.

4 T hey took for themselves wives of the women of Moab. The name of the one was Orpah, and the name of the other was Ruth. They lived there about ten years.

И синовете ѝ си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.

5 M ahlon and Chilion both died, and the woman was bereaved of her two children and of her husband.

След това Маалон и Хелеон умряха - и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.

6 T hen she arose with her daughters-in-law, that she might return from the country of Moab; for she had heard in the country of Moab how Yahweh had visited his people in giving them bread.

След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си и му дал хляб.

7 S he went out of the place where she was, and her two daughters-in-law with her. They went on the way to return to the land of Judah.

И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя,

8 N aomi said to her two daughters-in-law, “Go, return each of you to her mother’s house. May Yahweh deal kindly with you, as you have dealt with the dead, and with me.

Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене.

9 M ay Yahweh grant you that you may find rest, each of you in the house of her husband.” Then she kissed them, and they lifted up their voices, and wept.

Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно.

10 T hey said to her, “No, but we will return with you to your people.”

След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.

11 N aomi said, “Go back, my daughters. Why do you want to go with me? Do I still have sons in my womb, that they may be your husbands?

Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12 G o back, my daughters, go your way; for I am too old to have a husband. If I should say, ‘I have hope,’ if I should even have a husband tonight, and should also bear sons;

Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,

13 w ould you then wait until they were grown? Would you then refrain from having husbands? No, my daughters, for it grieves me seriously for your sakes, for Yahweh’s hand has gone out against me.”

вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мен.

14 T hey lifted up their voices, and wept again; then Orpah kissed her mother-in-law, but Ruth joined with her.

А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея.

15 S he said, “Behold, your sister-in-law has gone back to her people, and to her god. Follow your sister-in-law.”

Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея.

16 R uth said, “Don’t urge me to leave you, and to return from following you, for where you go, I will go; and where you stay, I will stay. Your people will be my people, and your God my God.

А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог - мой Бог.

17 W here you die, I will die, and there I will be buried. May Yahweh do so to me, and more also, if anything but death parts you and me.”

Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи Господ, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе.

18 W hen she saw that she was determined to go with her, she stopped urging her.

Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава.

19 S o they both went until they came to Bethlehem. When they had come to Bethlehem, all the city was excited about them, and they asked, “Is this Naomi?”

И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е?

20 S he said to them, “Don’t call me Naomi. Call me Mara; for the Almighty has dealt very bitterly with me.

А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мара, защото Всесилният много ме огорчи.

21 I went out full, and Yahweh has brought me home again empty. Why do you call me Naomi, since Yahweh has testified against me, and the Almighty has afflicted me?”

Задоволена с всичко излязох, а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като Господ ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие?

22 S o Naomi returned, and Ruth the Moabitess, her daughter-in-law, with her, who returned out of the country of Moab. They came to Bethlehem in the beginning of barley harvest.

Така се върнаха Ноемин и снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.