1 W hen Solomon had finished the building of Yahweh’s house, the king’s house, and all Solomon’s desire which he was pleased to do,

Когато Соломон беше завършил изграждането на Господния дом и на царската къща и беше извършил всичко, което желаеше да направи,

2 Y ahweh appeared to Solomon the second time, as he had appeared to him at Gibeon.

Господ му се яви втори път, както му се беше явил в Гаваон.

3 Y ahweh said to him, “I have heard your prayer and your supplication, that you have made before me. I have made this house holy, which you have built, to put my name there forever; and my eyes and my heart shall be there perpetually.

Господ му каза: Чух молитвата ти и прошението, с което се моли пред Мене. Този дом, който ти построи, Аз го осветих, за да настаня там името Си до века. Очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.

4 A s for you, if you will walk before me, as David your father walked, in integrity of heart, and in uprightness, to do according to all that I have commanded you, and will keep my statutes and my ordinances;

А колкото до теб, ако ходиш пред Мене, както ходѝ баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, така че да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш наредбите Ми и законите Ми,

5 t hen I will establish the throne of your kingdom over Israel forever, as I promised to David your father, saying, ‘There shall not fail from you a man on the throne of Israel.’

тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израел до века, както обещах на баща ти Давид: Няма да ти липсва мъж, който да седи на Израелевия престол.

6 B ut if you turn away from following me, you or your children, and not keep my commandments and my statutes which I have set before you, but go and serve other gods, and worship them;

Но ако се отклоните от Мене, вие или синовете ви, и не опазите заповедите Ми и наредбите, които поставих пред вас, а отидете и служите на други богове и им се покланяте,

7 t hen I will cut off Israel out of the land which I have given them; and I will cast this house, which I have made holy for my name, out of my sight; and Israel will be a proverb and a byword among all peoples.

тогава ще премахна Израел от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си този дом, който осветих за името Си. И Израел ще бъде за присмех и поругание между всички племена.

8 T hough this house is so high, yet everyone who passes by it will be astonished and hiss; and they will say, ‘Why has Yahweh done this to this land, and to this house?’

А за този дом, който стана толкова висок, всеки, който минава покрай него, ще се зачуди и ще цъка с уста; и ще кажат: Защо Господ направи така на тази земя и на този дом?

9 a nd they will answer, ‘Because they abandoned Yahweh their God, who brought their fathers out of the land of Egypt, and laid hold of other gods, and worshiped them, and served them. Therefore Yahweh has brought all this evil on them.’”

И ще си отговорят: Понеже изоставиха Господа, своя Бог, Който изведе бащите им от Египетската земя, и си избраха други богове, и им се поклониха, и им послужиха, затова Господ стовари върху тях цялото това зло. Управление на Соломон и неговите доходи

10 A t the end of twenty years, in which Solomon had built the two houses, Yahweh’s house and the king’s house

А когато изтекоха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома - Господния дом и царската къща,

11 ( now Hiram the king of Tyre had furnished Solomon with cedar trees and cypress trees, and with gold, according to all his desire), King Solomon gave Hiram twenty cities in the land of Galilee.

а тирският цар Хирам беше доставил на Соломон кедрови и елхови дървета и злато, доколкото той желаеше, цар Соломон даде на Хирам двадесет града в галилейската земя.

12 H iram came out of Tyre to see the cities which Solomon had given him; and they didn’t please him.

А когато Хирам дойде от Тир, за да види градовете, които Соломон му беше дал, не му харесаха.

13 H e said, “What cities are these which you have given me, my brother?” He called them the land of Cabul to this day.

Той каза: Що за градове са тези, които си ми дал, брате? И ги нарече земя Хавул, както се нарича и до днес.

14 H iram sent to the king one hundred twenty talents of gold.

И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

15 T his is the reason of the levy which king Solomon raised, to build Yahweh’s house, his own house, Millo, Jerusalem’s wall, Hazor, Megiddo, and Gezer.

А ето причината за данъка, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, също и Мило, йерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.

16 P haraoh king of Egypt had gone up, taken Gezer, burnt it with fire, killed the Canaanites who lived in the city, and given it for a wedding gift to his daughter, Solomon’s wife.

(Египетският цар фараон беше отишъл и беше превзел Гезер. Беше изгорил града с огън и избил ханаанците, които живееха в него, и го беше дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена.)

17 S olomon built in the land Gezer, Beth Horon the lower,

А Соломон съгради освен Гезер и долния Ветерон,

18 B aalath, Tamar in the wilderness,

Ваалат, Тамар в пустата част на Юдовата земя,

19 a ll the storage cities that Solomon had, the cities for his chariots, the cities for his horsemen, and that which Solomon desired to build for his pleasure in Jerusalem, and in Lebanon, and in all the land of his dominion.

всички градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците и всичко, което Соломон пожела да съгради в Йерусалим, в Ливан и по цялата територия на царството си.

20 A s for all the people who were left of the Amorites, the Hittites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites, who were not of the children of Israel;

А относно всички хора, които останаха от аморейците, хетите, ферезейците, евейците и йевусейците, които не бяха от израелтяните,

21 t heir children who were left after them in the land, whom the children of Israel were not able utterly to destroy, of them Solomon raised a levy of bondservants to this day.

от техните потомци, останали след тях в земята, които израелтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.

22 B ut of the children of Israel Solomon made no bondservants; but they were the men of war, his servants, his princes, his captains, and rulers of his chariots and of his horsemen.

Но от израелтяните Соломон не направи никого задължителен работник. Те бяха военни мъже и негови служители, негови първенци, негови военачалници и началници на колесниците му и на конниците му.

23 T hese were the five hundred fifty chief officers who were over Solomon’s work, who ruled over the people who labored in the work.

Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души. Те управляваха над народа, който вършеше работите.

24 B ut Pharaoh’s daughter came up out of David’s city to her house which Solomon had built for her. Then he built Millo.

А фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която Соломон беше построил за нея. След това той съгради Мило.

25 S olomon offered burnt offerings and peace offerings on the altar which he built to Yahweh three times a year, burning incense with them, on the altar that was before Yahweh. So he finished the house.

Три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и мирни приноси върху жертвеника, който издигна на Господа, и кадеше върху онзи жертвеник, който беше пред Господа, след като завърши дома.

26 K ing Solomon made a fleet of ships in Ezion Geber, which is beside Eloth, on the shore of the Red Sea, in the land of Edom.

Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море в едомската земя.

27 H iram sent in the fleet his servants, sailors who had knowledge of the sea, with the servants of Solomon.

А в крабите Хирам прати от слугите си опитни моряци, за да бъдат със Соломоновите слуги.

28 T hey came to Ophir, and fetched from there gold, four hundred and twenty talents, and brought it to king Solomon.

Те пътуваха до Офир, откъдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.