1 T hen Job answered,

Тогава Йов отговори:

2 “ Listen diligently to my speech. Let this be your consolation.

Слушайте внимателно говоренето ми и с това ме утешавайте.

3 A llow me, and I also will speak; After I have spoken, mock on.

Потърпете ме и аз ще говоря; а след като изговоря, присмивайте се.

4 A s for me, is my complaint to man? Why shouldn’t I be impatient?

За човека ли се оплаквам аз? А как да не се утесни духът ми?

5 L ook at me, and be astonished. Lay your hand on your mouth.

Погледнете към мен и се почудете, и сложете ръка на устата си.

6 W hen I remember, I am troubled. Horror takes hold of my flesh.

Само да си наумя тези въпроси, се ужасявам и трепет обзема снагата ми.

7 “ Why do the wicked live, become old, yes, and grow mighty in power?

Защо живеят нечестивите, остаряват, даже стават и много силни?

8 T heir child is established with them in their sight, their offspring before their eyes.

Децата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им и внуците им - пред очите им.

9 T heir houses are safe from fear, neither is the rod of God upon them.

Домовете им са свободни от страх; и Божията тояга не е върху тях.

10 T heir bulls breed without fail. Their cows calve, and don’t miscarry.

Говедата им се гонят, и не напразно; телицата им се тели и не помята.

11 T hey send out their little ones like a flock. Their children dance.

Пускат децата си като овце; и децата им скачат.

12 T hey sing to the tambourine and harp, and rejoice at the sound of the pipe.

Пеят под музиката на тъпанчето и арфата и се веселят при звука на свирката.

13 T hey spend their days in prosperity. In an instant they go down to Sheol.

Прекарват дните си в благополучие; и в една минута слизат в гроба.

14 T hey tell God, ‘Depart from us, for we don’t want to know about your ways.

Все пак казват на Бога: Оттегли се от нас, защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 W hat is the Almighty, that we should serve him? What profit should we have, if we pray to him?’

Какво е Всемогъщият, за да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

16 B ehold, their prosperity is not in their hand. The counsel of the wicked is far from me.

Ето, щастието им не е в тяхната ръка; далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 “ How often is it that the lamp of the wicked is put out, that their calamity comes on them, that God distributes sorrows in his anger?

Колко често изгасва светилникът на нечестивите и идва бедствието им върху тях! Бог им разпределя страдания в гнева Си.

18 H ow often is it that they are as stubble before the wind, as chaff that the storm carries away?

Те са като плява пред вятъра и като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 Y ou say, ‘God lays up his iniquity for his children.’ Let him recompense it to himself, that he may know it.

Казвате: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за децата им. По-добре нека въздаде на самите тях, за да го усещат;

20 L et his own eyes see his destruction. Let him drink of the wrath of the Almighty.

собствените им очи нека видят гибелта им и самите те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 F or what does he care for his house after him, when the number of his months is cut off?

Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, когато се свърши числото на месеците му?

22 “ Shall any teach God knowledge, since he judges those who are high?

Ще научи ли някой Бога на знание, тъй като Той съди високите?

23 O ne dies in his full strength, being wholly at ease and quiet.

Един умира в пълно благополучие, като е във всичко охолен и спокоен;

24 H is pails are full of milk. The marrow of his bones is moistened.

ребрата му са покрити с тлъстина и костите му са напоени с мозък.

25 A nother dies in bitterness of soul, and never tastes of good.

А друг умира в душевна горест, като никога не е ял с весело сърце.

26 T hey lie down alike in the dust. The worm covers them.

Заедно лежат в пръстта и червеи ги покриват.

27 “ Behold, I know your thoughts, the devices with which you would wrong me.

Ето, зная мислите ви и хитруванията ви за съсипването ми.

28 F or you say, ‘Where is the house of the prince? Where is the tent in which the wicked lived?’

Защото казвате: Къде е къщата на княза? И къде е шатърът, където живееха нечестивите?

29 H aven’t you asked wayfaring men? Don’t you know their evidences,

Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери -

30 t hat the evil man is reserved to the day of calamity, That they are led out to the day of wrath?

че нечестивият се пази за ден на погибел и че в ден на гняв ще бъде откаран?

31 W ho shall declare his way to his face? Who shall repay him what he has done?

Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 Y et he will be borne to the grave. Men shall keep watch over the tomb.

Но и той ще бъде донесен в гроба и ще пази над гробницата си.

33 T he clods of the valley shall be sweet to him. All men shall draw after him, as there were innumerable before him.

Буците на долината ще му бъдат леки; и всеки човек ще отиде след него, както безбройни са отишли преди него.

34 S o how can you comfort me with nonsense, because in your answers there remains only falsehood?”

И така, как ми давате празни утешения, тъй като в отговорите ви остава само лъжа?