1 T herefore when the Lord knew that the Pharisees had heard that Jesus was making and baptizing more disciples than John

А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан,

2 ( although Jesus himself didn’t baptize, but his disciples),

не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,

3 h e left Judea, and departed into Galilee.

напусна Юдея и пак отиде към Галилея.

4 H e needed to pass through Samaria.

И трябваше да мине през Самария.

5 S o he came to a city of Samaria, called Sychar, near the parcel of ground that Jacob gave to his son, Joseph.

И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.

6 J acob’s well was there. Jesus therefore, being tired from his journey, sat down by the well. It was about the sixth hour.

Там беше Якововият кладенец. И така, Исус, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестия час.

7 A woman of Samaria came to draw water. Jesus said to her, “Give me a drink.”

Дойде една самарянка да си извади вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия.

8 F or his disciples had gone away into the city to buy food.

Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

9 T he Samaritan woman therefore said to him, “How is it that you, being a Jew, ask for a drink from me, a Samaritan woman?” (For Jews have no dealings with Samaritans.)

Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.

10 J esus answered her, “If you knew the gift of God, and who it is who says to you, ‘Give me a drink,’ you would have asked him, and he would have given you living water.”

Исус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!

11 T he woman said to him, “Sir, you have nothing to draw with, and the well is deep. So where do you get that living water?

Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?

12 A re you greater than our father, Jacob, who gave us the well, and drank of it himself, as did his children, and his livestock?”

Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?

13 J esus answered her, “Everyone who drinks of this water will thirst again,

Исус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;

14 b ut whoever drinks of the water that I will give him will never thirst again; but the water that I will give him will become in him a well of water springing up to eternal life.”

а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 T he woman said to him, “Sir, give me this water, so that I don’t get thirsty, neither come all the way here to draw.”

Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам.

16 J esus said to her, “Go, call your husband, and come here.”

Исус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.

17 T he woman answered, “I have no husband.” Jesus said to her, “You said well, ‘I have no husband,’

Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус ѝ каза: Право каза, че нямаш мъж;

18 f or you have had five husbands; and he whom you now have is not your husband. This you have said truly.”

защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.

19 T he woman said to him, “Sir, I perceive that you are a prophet.

Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 O ur fathers worshiped in this mountain, and you Jews say that in Jerusalem is the place where people ought to worship.”

Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.

21 J esus said to her, “Woman, believe me, the hour comes, when neither in this mountain, nor in Jerusalem, will you worship the Father.

Исус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.

22 Y ou worship that which you don’t know. We worship that which we know; for salvation is from the Jews.

Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 B ut the hour comes, and now is, when the true worshipers will worship the Father in spirit and truth, for the Father seeks such to be his worshipers.

Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 G od is spirit, and those who worship him must worship in spirit and truth.”

Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 T he woman said to him, “I know that Messiah comes, he who is called Christ. When he has come, he will declare to us all things.”

Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.

26 J esus said to her, “I am he, the one who speaks to you.”

Исус ѝ каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията.

27 A t this, his disciples came. They marveled that he was speaking with a woman; yet no one said, “What are you looking for?” or, “Why do you speak with her?”

В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?

28 S o the woman left her water pot, and went away into the city, and said to the people,

Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29 “ Come, see a man who told me everything that I did. Can this be the Christ?”

Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?

30 T hey went out of the city, and were coming to him.

Те излязоха от града и отиваха при Него.

31 I n the meanwhile, the disciples urged him, saying, “Rabbi, eat.”

В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.

32 B ut he said to them, “I have food to eat that you don’t know about.”

А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33 T he disciples therefore said to one another, “Has anyone brought him something to eat?”

Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34 J esus said to them, “My food is to do the will of him who sent me, and to accomplish his work.

Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.

35 D on’t you say, ‘There are yet four months until the harvest?’ Behold, I tell you, lift up your eyes, and look at the fields, that they are white for harvest already.

Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.

36 H e who reaps receives wages, and gathers fruit to eternal life; that both he who sows and he who reaps may rejoice together.

Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.

37 F or in this the saying is true, ‘One sows, and another reaps.’

Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.

38 I sent you to reap that for which you haven’t labored. Others have labored, and you have entered into their labor.”

Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39 F rom that city many of the Samaritans believed in him because of the word of the woman, who testified, “He told me everything that I did.”

И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.

40 S o when the Samaritans came to him, they begged him to stay with them. He stayed there two days.

И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.

41 M any more believed because of his word.

И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42 T hey said to the woman, “Now we believe, not because of your speaking; for we have heard for ourselves, and know that this is indeed the Christ, the Savior of the world.”

и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света. Исус Христос изцелява сина на царски чиновник

43 A fter the two days he went out from there and went into Galilee.

След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея.

44 F or Jesus himself testified that a prophet has no honor in his own country.

Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си.

45 S o when he came into Galilee, the Galileans received him, having seen all the things that he did in Jerusalem at the feast, for they also went to the feast.

И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46 J esus came therefore again to Cana of Galilee, where he made the water into wine. There was a certain nobleman whose son was sick at Capernaum.

И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.

47 W hen he heard that Jesus had come out of Judea into Galilee, he went to him, and begged him that he would come down and heal his son, for he was at the point of death.

Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48 J esus therefore said to him, “Unless you see signs and wonders, you will in no way believe.”

Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.

49 T he nobleman said to him, “Sir, come down before my child dies.”

Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.

50 J esus said to him, “Go your way. Your son lives.” The man believed the word that Jesus spoke to him, and he went his way.

Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.

51 A s he was now going down, his servants met him and reported, saying “Your child lives!”

И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.

52 S o he inquired of them the hour when he began to get better. They said therefore to him, “Yesterday at the seventh hour, the fever left him.”

А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53 S o the father knew that it was at that hour in which Jesus said to him, “Your son lives.” He believed, as did his whole house.

И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54 T his is again the second sign that Jesus did, having come out of Judea into Galilee.

Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.