1 W hen he had finished speaking to Saul, the soul of Jonathan was knit with the soul of David, and Jonathan loved him as his own soul.

И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.

2 S aul took him that day, and would let him go no more home to his father’s house.

В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

3 T hen Jonathan and David made a covenant, because he loved him as his own soul.

Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.

4 J onathan stripped himself of the robe that was on him, and gave it to David, and his clothing, even including his sword, his bow, and his sash.

Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

5 D avid went out wherever Saul sent him, and behaved himself wisely; and Saul set him over the men of war. It was good in the sight of all the people, and also in the sight of Saul’s servants.

И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.

6 A s they came, when David returned from the slaughter of the Philistine, the women came out of all the cities of Israel, singing and dancing, to meet king Saul, with tambourines, with joy, and with instruments of music.

А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израелеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.

7 T he women sang to one another as they played, and said, “Saul has slain his thousands, David his ten thousands.”

И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди, а Давид - десетки хиляди.

8 S aul was very angry, and this saying displeased him. He said, “They have ascribed to David ten thousands, and to me they have ascribed only thousands. What can he have more but the kingdom?”

А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

9 S aul watched David from that day and forward.

И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.

10 O n the next day, an evil spirit from God came mightily on Saul, and he prophesied in the middle of the house. David played with his hand, as he did day by day. Saul had his spear in his hand;

А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

11 a nd Saul threw the spear, for he said, “I will pin David even to the wall!” David escaped from his presence twice.

И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

12 S aul was afraid of David, because Yahweh was with him, and had departed from Saul.

И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

13 T herefore Saul removed him from his presence, and made him his captain over a thousand; and he went out and came in before the people.

Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.

14 D avid behaved himself wisely in all his ways; and Yahweh was with him.

Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

15 W hen Saul saw that he behaved himself very wisely, he stood in awe of him.

Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.

16 B ut all Israel and Judah loved David; for he went out and came in before them.

А целият Израел и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.

17 S aul said to David, “Behold, my elder daughter Merab, I will give her to you as wife. Only be valiant for me, and fight Yahweh’s battles.” For Saul said, “Don’t let my hand be on him, but let the hand of the Philistines be on him.”

Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава - нея ще ти дам за жена; само ми служѝ храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.

18 D avid said to Saul, “Who am I, and what is my life, or my father’s family in Israel, that I should be son-in-law to the king?”

А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израел, за да стана царски зет?

19 B ut at the time when Merab, Saul’s daughter, should have been given to David, she was given to Adriel the Meholathite as wife.

Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.

20 M ichal, Saul’s daughter, loved David; and they told Saul, and the thing pleased him.

А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.

21 S aul said, I will give her to him, that she may be a snare to him, and that the hand of the Philistines may be against him. Therefore Saul said to David, “You shall today be my son-in-law a second time.”

Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.

22 S aul commanded his servants, “Talk with David secretly, and say, ‘Behold, the king has delight in you, and all his servants love you. Now therefore be the king’s son-in-law.’”

И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.

23 S aul’s servants spoke those words in the ears of David. David said, “Does it seems to you a light thing to be the king’s son-in-law, since I am a poor man, and lightly esteemed?”

И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.

24 T he servants of Saul told him, saying, “David spoke like this.”

И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.

25 S aul said, “Tell David, ‘The king desires no dowry except one hundred foreskins of the Philistines, to be avenged of the king’s enemies.’” Now Saul thought he would make David fall by the hand of the Philistines.

А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.

26 W hen his servants told David these words, it pleased David well to be the king’s son-in-law. Before the deadline,

А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,

27 D avid arose and went, he and his men, and killed two hundred men of the Philistines. Then David brought their foreskins, and they gave them in full number to the king, that he might be the king’s son-in-law. Then Saul gave him Michal his daughter as wife.

Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

28 S aul saw and knew that Yahweh was with David; and Michal, Saul’s daughter, loved him.

Така Саул видя и разбра, че Господ беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

29 S aul was even more afraid of David; and Saul was David’s enemy continually.

И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.

30 T hen the princes of the Philistines went out; and as often as they went out, David behaved himself more wisely than all the servants of Saul, so that his name was highly esteemed.

А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.