1 J acob lived in the land of his father’s travels, in the land of Canaan.

А Яков живееше в Ханаанската земя - земята, в която баща му беше пришълец.

2 T his is the history of the generations of Jacob. Joseph, being seventeen years old, was feeding the flock with his brothers. He was a boy with the sons of Bilhah and Zilpah, his father’s wives. Joseph brought an evil report of them to their father.

Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3 N ow Israel loved Joseph more than all his children, because he was the son of his old age, and he made him a coat of many colors.

А Израел обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

4 H is brothers saw that their father loved him more than all his brothers, and they hated him, and couldn’t speak peaceably to him.

Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

5 J oseph dreamed a dream, and he told it to his brothers, and they hated him all the more.

А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

6 H e said to them, “Please hear this dream which I have dreamed:

Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:

7 f or behold, we were binding sheaves in the field, and behold, my sheaf arose and also stood upright; and behold, your sheaves came around, and bowed down to my sheaf.”

Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8 H is brothers said to him, “Will you indeed reign over us? Or will you indeed have dominion over us?” They hated him all the more for his dreams and for his words.

А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

9 H e dreamed yet another dream, and told it to his brothers, and said, “Behold, I have dreamed yet another dream: and behold, the sun and the moon and eleven stars bowed down to me.”

А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 H e told it to his father and to his brothers. His father rebuked him, and said to him, “What is this dream that you have dreamed? Will I and your mother and your brothers indeed come to bow ourselves down to you to the earth?”

Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 H is brothers envied him, but his father kept this saying in mind.

И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. Йосиф продаден от братята си

12 H is brothers went to feed their father’s flock in Shechem.

А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13 I srael said to Joseph, “Aren’t your brothers feeding the flock in Shechem? Come, and I will send you to them.” He said to him, “Here I am.”

Израел каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.

14 H e said to him, “Go now, see whether it is well with your brothers, and well with the flock; and bring me word again.” So he sent him out of the valley of Hebron, and he came to Shechem.

И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.

15 A certain man found him, and behold, he was wandering in the field. The man asked him, “What are you looking for?”

И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?

16 H e said, “I am looking for my brothers. Tell me, please, where they are feeding the flock.”

А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

17 T he man said, “They have left here, for I heard them say, ‘Let us go to Dothan.’” Joseph went after his brothers, and found them in Dothan.

И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

18 T hey saw him afar off, and before he came near to them, they conspired against him to kill him.

А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

19 T hey said to one another, “Behold, this dreamer comes.

Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

20 C ome now therefore, and let’s kill him, and cast him into one of the pits, and we will say, ‘An evil animal has devoured him.’ We will see what will become of his dreams.”

Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21 R euben heard it, and delivered him out of their hand, and said, “Let’s not take his life.”

Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.

22 R euben said to them, “Shed no blood. Throw him into this pit that is in the wilderness, but lay no hand on him”—that he might deliver him out of their hand, to restore him to his father.

Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 W hen Joseph came to his brothers, they stripped Joseph of his coat, the coat of many colors that was on him;

И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24 a nd they took him, and threw him into the pit. The pit was empty. There was no water in it.

Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25 T hey sat down to eat bread, and they lifted up their eyes and looked, and saw a caravan of Ishmaelites was coming from Gilead, with their camels bearing spices and balm and myrrh, going to carry it down to Egypt.

После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 J udah said to his brothers, “What profit is it if we kill our brother and conceal his blood?

Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

27 C ome, and let’s sell him to the Ishmaelites, and not let our hand be on him; for he is our brother, our flesh.” His brothers listened to him.

Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 M idianites who were merchants passed by, and they drew and lifted up Joseph out of the pit, and sold Joseph to the Ishmaelites for twenty pieces of silver. They brought Joseph into Egypt.

Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

29 R euben returned to the pit; and saw that Joseph wasn’t in the pit; and he tore his clothes.

А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 H e returned to his brothers, and said, “The child is no more; and I, where will I go?”

Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?

31 T hey took Joseph’s coat, and killed a male goat, and dipped the coat in the blood.

Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

32 T hey took the coat of many colors, and they brought it to their father, and said, “We have found this. Examine it, now, whether it is your son’s coat or not.”

изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 H e recognized it, and said, “It is my son’s coat. An evil animal has devoured him. Joseph is without doubt torn in pieces.”

И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.

34 J acob tore his clothes, and put sackcloth on his waist, and mourned for his son many days.

И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

35 A ll his sons and all his daughters rose up to comfort him, but he refused to be comforted. He said, “For I will go down to Sheol to my son mourning.” His father wept for him.

Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36 T he Midianites sold him into Egypt to Potiphar, an officer of Pharaoh’s, the captain of the guard.

А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.