1 T hey took their journey from Elim, and all the congregation of the children of Israel came to the wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after their departing out of the land of Egypt.

Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израелтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.

2 T he whole congregation of the children of Israel murmured against Moses and against Aaron in the wilderness;

А в пустинята цялото общество израелтяни роптаеха против Моисей и Аарон.

3 a nd the children of Israel said to them, “We wish that we had died by Yahweh’s hand in the land of Egypt, when we sat by the meat pots, when we ate our fill of bread, for you have brought us out into this wilderness, to kill this whole assembly with hunger.”

Израелтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.

4 T hen Yahweh said to Moses, “Behold, I will rain bread from the sky for you, and the people shall go out and gather a day’s portion every day, that I may test them, whether they will walk in my law, or not.

Тогава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам - ще ходят ли по закона Ми, или не.

5 I t shall come to pass on the sixth day, that they shall prepare that which they bring in, and it shall be twice as much as they gather daily.”

А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

6 M oses and Aaron said to all the children of Israel, “At evening, then you shall know that Yahweh has brought you out from the land of Egypt;

И така, Моисей и Аарон казаха на всички израелтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;

7 a nd in the morning, then you shall see Yahweh’s glory; because he hears your murmurings against Yahweh. Who are we, that you murmur against us?”

а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?

8 M oses said, “Now Yahweh shall give you meat to eat in the evening, and in the morning bread to satisfy you; because Yahweh hears your murmurings which you murmur against him. And who are we? Your murmurings are not against us, but against Yahweh.”

Моисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.

9 M oses said to Aaron, “Tell all the congregation of the children of Israel, ‘Come near before Yahweh, for he has heard your murmurings.’”

Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израелтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.

10 A s Aaron spoke to the whole congregation of the children of Israel, they looked toward the wilderness, and behold, Yahweh’s glory appeared in the cloud.

А докато Аарон говореше на цялото общество израелтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.

11 Y ahweh spoke to Moses, saying,

И Господ каза на Моисей:

12 “ I have heard the murmurings of the children of Israel. Speak to them, saying, ‘At evening you shall eat meat, and in the morning you shall be filled with bread: and you shall know that I am Yahweh your God.’”

Чух ропота на израелтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.

13 I n the evening, quail came up and covered the camp; and in the morning the dew lay around the camp.

И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

14 W hen the dew that lay had gone, behold, on the surface of the wilderness was a small round thing, small as the frost on the ground.

След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

15 W hen the children of Israel saw it, they said to one another, “What is it?” For they didn’t know what it was. Moses said to them, “It is the bread which Yahweh has given you to eat.”

Когато израелтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

16 T his is the thing which Yahweh has commanded: “Gather of it everyone according to his eating; an omer a head, according to the number of your persons, you shall take it, every man for those who are in his tent.”

Ето какво заповядва Господ: Съберете от него - всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

17 T he children of Israel did so, and gathered some more, some less.

И израелтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.

18 W hen they measured it with an omer, he who gathered much had nothing over, and he who gathered little had no lack. They gathered every man according to his eating.

А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

19 M oses said to them, “Let no one leave of it until the morning.”

Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.

20 N otwithstanding they didn’t listen to Moses, but some of them left of it until the morning, and it bred worms, and became foul: and Moses was angry with them.

Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израелтяните.

21 T hey gathered it morning by morning, everyone according to his eating. When the sun grew hot, it melted.

Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.

22 O n the sixth day, they gathered twice as much bread, two omers for each one, and all the rulers of the congregation came and told Moses.

А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.

23 H e said to them, “This is that which Yahweh has spoken, ‘Tomorrow is a solemn rest, a holy Sabbath to Yahweh. Bake that which you want to bake, and boil that which you want to boil; and all that remains over lay up for yourselves to be kept until the morning.’”

А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.

24 T hey laid it up until the morning, as Moses asked, and it didn’t become foul, and there were no worms in it.

И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.

25 M oses said, “Eat that today, for today is a Sabbath to Yahweh. Today you shall not find it in the field.

Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.

26 S ix days you shall gather it, but on the seventh day is the Sabbath. In it there shall be none.”

Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.

27 O n the seventh day, some of the people went out to gather, and they found none.

Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

28 Y ahweh said to Moses, “How long do you refuse to keep my commandments and my laws?

Тогава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

29 B ehold, because Yahweh has given you the Sabbath, therefore he gives you on the sixth day the bread of two days. Everyone stay in his place. Let no one go out of his place on the seventh day.”

Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.

30 S o the people rested on the seventh day.

И така, на седмия ден народът си отпочиваше.

31 T he house of Israel called its name Manna, and it was like coriander seed, white; and its taste was like wafers with honey.

А Израелевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.

32 M oses said, “This is the thing which Yahweh has commanded, ‘Let an omer-full of it be kept throughout your generations, that they may see the bread with which I fed you in the wilderness, when I brought you out of the land of Egypt.’”

Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

33 M oses said to Aaron, “Take a pot, and put an omer-full of manna in it, and lay it up before Yahweh, to be kept throughout your generations.”

Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.

34 A s Yahweh commanded Moses, so Aaron laid it up before the Testimony, to be kept.

И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.

35 T he children of Israel ate the manna forty years, until they came to an inhabited land. They ate the manna until they came to the borders of the land of Canaan.

И израелтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

36 N ow an omer is one tenth of an ephah.

А гоморът е една десета от ефата.