1 “ Brothers and fathers, listen to the defense which I now make to you.”

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2 W hen they heard that he spoke to them in the Hebrew language, they were even more quiet. He said,

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)

3 “ I am indeed a Jew, born in Tarsus of Cilicia, but brought up in this city at the feet of Gamaliel, instructed according to the strict tradition of the law of our fathers, being zealous for God, even as you all are today.

Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 I persecuted this Way to the death, binding and delivering into prisons both men and women.

и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

5 A s also the high priest and all the council of the elders testify, from whom also I received letters to the brothers, and traveled to Damascus to bring them also who were there to Jerusalem in bonds to be punished.

както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

6 A s I made my journey, and came close to Damascus, about noon, suddenly a great light shone around me from the sky.

И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.

7 I fell to the ground, and heard a voice saying to me, ‘Saul, Saul, why are you persecuting me?’

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

8 I answered, ‘Who are you, Lord?’ He said to me, ‘I am Jesus of Nazareth, whom you persecute.’

А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9 “ Those who were with me indeed saw the light and were afraid, but they didn’t understand the voice of him who spoke to me.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 I said, ‘What shall I do, Lord?’ The Lord said to me, ‘Arise, and go into Damascus. There you will be told about all things which are appointed for you to do.’

И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.

11 W hen I couldn’t see for the glory of that light, being led by the hand of those who were with me, I came into Damascus.

И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

12 O ne Ananias, a devout man according to the law, well reported of by all the Jews who lived in Damascus,

И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,

13 c ame to me, and standing by me said to me, ‘Brother Saul, receive your sight!’ In that very hour I looked up at him.

дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.

14 H e said, ‘The God of our fathers has appointed you to know his will, and to see the Righteous One, and to hear a voice from his mouth.

А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;

15 F or you will be a witness for him to all men of what you have seen and heard.

защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.

16 N ow why do you wait? Arise, be baptized, and wash away your sins, calling on the name of the Lord.’

И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 “ When I had returned to Jerusalem, and while I prayed in the temple, I fell into a trance,

И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом

18 a nd saw him saying to me, ‘Hurry and get out of Jerusalem quickly, because they will not receive testimony concerning me from you.’

и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.

19 I said, ‘Lord, they themselves know that I imprisoned and beat in every synagogue those who believed in you.

А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;

20 W hen the blood of Stephen, your witness, was shed, I also was standing by, and consenting to his death, and guarding the cloaks of those who killed him.’

и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

21 “ He said to me, ‘Depart, for I will send you out far from here to the Gentiles.’ ”

Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. Разговор с римския военачалник

22 T hey listened to him until he said that; then they lifted up their voice, and said, “Rid the earth of this fellow, for he isn’t fit to live!”

До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!

23 A s they cried out, and threw off their cloaks, and threw dust into the air,

И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

24 t he commanding officer commanded him to be brought into the barracks, ordering him to be examined by scourging, that he might know for what crime they shouted against him like that.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.

25 W hen they had tied him up with thongs, Paul asked the centurion who stood by, “Is it lawful for you to scourge a man who is a Roman, and not found guilty?”

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 W hen the centurion heard it, he went to the commanding officer and told him, “Watch what you are about to do, for this man is a Roman!”

Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин!

27 T he commanding officer came and asked him, “Tell me, are you a Roman?” He said, “Yes.”

Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.

28 T he commanding officer answered, “I bought my citizenship for a great price.” Paul said, “But I was born a Roman.”

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

29 I mmediately those who were about to examine him departed from him, and the commanding officer also was afraid when he realized that he was a Roman, because he had bound him.

Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал. Павел пред Синедриона

30 B ut on the next day, desiring to know the truth about why he was accused by the Jews, he freed him from the bonds, and commanded the chief priests and all the council to come together, and brought Paul down and set him before them.

На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.