1 ¶ Men, brethren, and fathers, hear ye my defense which I make now unto you.

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2 ( And when they heard that he spoke in the Hebrew tongue to them, they kept the more silence, and he said,)

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)

3 ¶ I am indeed a Jew, born in Tarsus, a city in Cilicia, yet brought up in this city at the feet of Gamaliel and taught according to the truth of the law of the fathers, zealous toward God, as ye all are this day.

Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 A nd I persecuted this way unto the death, binding and delivering into prisons both men and women.

и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

5 A s also the prince of the priests bears me witness, and all the estate of the elders, from whom also I received letters unto the brethren, and went to Damascus to bring those who were bound there unto Jerusalem to be punished.

както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

6 A nd it came to pass that, as I made my journey and was come near unto Damascus about noon, suddenly there shone from heaven a great light round about me.

И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.

7 A nd I fell unto the ground and heard a voice saying unto me, Saul, Saul, why dost thou persecute me?

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

8 A nd I answered, Who art thou, Lord? And he said unto me, I Am Jesus of Nazareth, whom thou dost persecute.

А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9 A nd those that were with me saw indeed the light and were afraid, but they did not hear the voice of him that spoke to me.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 A nd I said, What shall I do, Lord? And the Lord said unto me, Arise and go into Damascus, and there it shall be told thee of all things which are appointed for thee to do.

И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.

11 A nd when I could not see for the clarity of that light, being led by the hand of those that were with me, I came into Damascus.

И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

12 A nd one Ananias, a devout man according to the law, having a good witness of all the Jews who dwelt there,

И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,

13 c ame unto me and stood and said unto me, Brother Saul, receive thy sight. And the same hour I looked up upon him.

дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.

14 A nd he said, The God of our fathers has chosen thee that thou should know his will and see that Just One and should hear the voice of his mouth.

А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;

15 F or thou shalt be his witness unto all men of what thou hast seen and heard.

защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.

16 A nd now why tarriest thou? Arise and be baptized and wash away thy sins, calling on the name of the Lord.

И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 A nd it came to pass that, when I was come again to Jerusalem, even while I prayed in the temple, I was in a rapture of understanding

И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом

18 a nd saw him saying unto me, Make haste and go quickly out of Jerusalem, for they will not receive thy testimony concerning me.

и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.

19 A nd I said, Lord, they know that I imprisoned and in every synagogue beat those that believed on thee;

А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;

20 a nd when the blood of thy martyr Stephen was shed, I also was standing by and consenting unto his death and kept the raiment of those that slew him.

и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

21 A nd he said unto me, Depart, for I will send thee far from here unto the Gentiles.

Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. Разговор с римския военачалник

22 ¶ And they gave him audience unto this word and then lifted up their voices and said, Away with such a fellow from the earth, for it is not fit that he should live.

До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!

23 A nd as they cried out and cast off their clothes and threw dust into the air,

И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

24 t he tribunal commanded him to be brought into the fortress and bade that he should be examined by scourging that he might know why they cried out so against him.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.

25 A nd as they bound him with thongs, Paul said unto the centurion that stood by, Is it lawful for you to scourge a man that is a Roman and uncondemned?

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 W hen the centurion heard that, he went and told the tribunal, saying, Take heed what thou doest, for this man is a Roman.

Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин!

27 T hen the tribunal came and said unto him, Tell me, art thou a Roman? He said, Yes.

Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.

28 A nd the tribunal answered, With a great sum I obtained this freedom. And Paul said, But I was free born.

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

29 T hen straightway those who should have tormented him departed from him, and the tribunal was also afraid, after he knew that he was a Roman and because he had bound him.

Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал. Павел пред Синедриона

30 O n the next day, because he wanted to know of certainty the cause for which he was accused of the Jews, he loosed him from his bands and commanded the princes of the priests and all their council to appear and brought Paul down and set him before them.

На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.