1 ¶ Amaziah was twenty-five years old when he began to reign, and he reigned twenty-nine years in Jerusalem. His mother’s name was Jehoaddan of Jerusalem.

Амасия беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и девет години в Йерусалим. Името на майка му беше Йодана от Йерусалим.

2 A nd he did that which was right in the sight of the LORD, but not with a perfect heart.

Той вършѝ това, което беше право пред Господа, но не със съвършено сърце.

3 F or when he was confirmed in the kingdom, he slew his slaves that had killed the king, his father.

А като се утвърди царството му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му, царя.

4 B ut he slew not their children, but did as it is written in the law in the book of Moses where the LORD commanded, saying, The fathers shall not die for the children, neither shall the children die for the fathers, but each one shall die for his own sin.

Но децата им не умъртви според писаното в закона в Моисеевата книга, където Господ заповядва: Бащите да не умират заради децата, нито децата да умират заради бащите; а всеки да умира за своя грях.

5 M oreover, Amaziah gathered Judah together and made them captains over thousands and captains over hundreds, according to the houses of their fathers, throughout all Judah and Benjamin; and he numbered them from twenty years old and above and found them three hundred thousand choice men, able to go forth to war, that could handle spear and shield.

Тогава Амасия събра юдеите и постави от тях хилядници и стотници според бащините им домове, по целия Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, намери ги триста хиляди отбрани мъже, способни да излизат на война, които можеха да държат копие и щит.

6 H e also hired one hundred thousand mighty men of valour out of Israel for one hundred talents of silver.

А от Израел нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.

7 B ut a man of God came unto him, saying, O king, do not let not the army of Israel go with thee, for the LORD is not with Israel nor with all the sons of Ephraim.

Тогава при него дойде един Божий човек и каза: Царю, да не отиде с теб Израелевата войска; защото Господ не е с Израел, нито с никого от Ефремовите синове.

8 B ut if thou wilt go, if thou wilt do it, and strengthen thyself for the battle, God shall make thee fall before the enemy; for in God is the strength, to help or to cast down.

Но ако си решил да идеш, действай храбро, укрепи се за бой; иначе Бог ще те направи да паднеш пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля.

9 T hen Amaziah said to the man of God, But what shall we do for the hundred talents which I have given to the army of Israel? And the man of God answered, The LORD is able to give thee much more than this.

Амасия отговори на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на Израелевата войска? А Божият човек отвърна: Господ може да ти даде много повече от това.

10 T hen Amaziah separated the army of those that had come to him out of Ephraim, to go home again; therefore, their anger was greatly kindled against Judah, and they returned home in great anger.

Тогава Амасия ги отдели, т. е. войската, която беше дошла при него от Ефрем, за да се върнат у дома си; по тази причина гневът им пламна силно против Юдея и се върнаха у дома си много разярени.

11 A nd Amaziah strengthened himself and led forth his people and went to the valley of salt and smote of the sons of Seir, ten thousand.

А Амасия се осмели, изведе народа си и отиде в Долината на солта, и порази десет хиляди от Сиировите потомци.

12 A nd the sons of Judah took another ten thousand alive, whom they took unto the top of the rock and cast them down from the top of the rock, and they were all broken in pieces.

А други десет хиляди юдеите плениха живи и като ги закараха на върха на скалата, ги хвърлиха долу от върха на скалата, така че всички те загинаха.

13 B ut the soldiers of the army which Amaziah sent back, that they should not go with him to battle, fell upon the cities of Judah, from Samaria even unto Bethhoron, and smote three thousand of them and took much spoil.

Но мъжете от войската, която Амасия върна назад, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдейските градове от Самария чак до Ветерон и поразиха от тях три хиляди души, и заграбиха много плячка.

14 ¶ Now after Amaziah came back from the slaughter of the Edomites, he brought the gods of the sons of Seir and set them up to be his gods and bowed down before them and burned incense unto them.

А Амасия, като се върна от поразяването на едомците, донесе боговете на Сиировите потомци и ги постави богове за себе си, кланяше се пред тях и им кадеше тамян.

15 T herefore, the anger of the LORD was kindled against Amaziah, and he sent him a prophet who said unto him, Why hast thou sought after the gods of a people who could not deliver their own people out of thy hand?

Затова гневът на Господа пламна против Амасия и прати при него пророк, който му каза: Защо си прибегнал към боговете на този народ, които не можеха да избавят своя народ от ръката ти?

16 A nd as the prophet was speaking these things unto him, he said unto him, Art thou appointed as the king’s counsel? Forbear; why should thou be smitten? Then the prophet forbare and said, I know that God has determined to destroy thee because thou hast done this and hast not hearkened unto my counsel.

А като му говореше, той, царят му каза: Съветник ли те поставиха на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като каза: Зная, че Бог е решил да те изтреби, понеже ти направи това и не послуша моя съвет.

17 ¶ Then Amaziah, king of Judah, took advice and sent to Joash, the son of Jehoahaz, the son of Jehu, king of Israel, saying, Come, let us see one another face to face.

Тогава Юдейският цар Амасия, като се посъветва, прати до Израелевия цар Йоас, син на Йоахаз, Ииуевия син, да кажат: Ела да се погледнем един друг в лице.

18 A nd Joash, king of Israel, sent to Amaziah, king of Judah, saying, The thistle that was in Lebanon sent to the cedar that was in Lebanon, saying, Give thy daughter to my son to wife. And behold, the wild beasts that were in Lebanon, passed by, and trode down the thistle.

А Израелевият цар Йоас прати до Юдейския цар Амасия да кажат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си за жена на сина ми. Но един звяр, който бил в Ливан, минал и стъпкал тръна.

19 T hou sayest, Behold, I have smitten Edom; and with this thy heart lifts thee up to boast; abide now at home; why should thou meddle to thy hurt, that thou should fall, even thou, and Judah with thee?

Ти казваш: Ето, поразих Едом; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ за собствена вреда, за да паднеш, ти и Юдея с тебе?

20 B ut Amaziah would not hear; for it came of God, that he might deliver them into the hand of their enemies, because they had sought after the gods of Edom.

Но Амасия не послуша; защото от Бога беше това, за да ги предаде в ръката на неприятелите, понеже бяха прибегнали към едомските богове.

21 S o Joash the king of Israel went up; and they saw one another face to face, both he and Amaziah king of Judah, at Bethshemesh, which is of Judah.

И така, Израелевият цар Йоас излезе и се погледнаха един друг в лице, той и Юдейският цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юдея.

22 B ut Judah fell before Israel, and they fled each man to his tent.

И Юдея беше поразена пред Израел; и побегнаха всеки в шатъра си.

23 A nd Joash, the king of Israel, took Amaziah king of Judah, the son of Joash, the son of Jehoahaz, at Bethshemesh, and brought him to Jerusalem and broke down the wall of Jerusalem from the gate of Ephraim to the corner gate, four hundred cubits.

Израелевият цар Йоас хвана във Ветсемес Юдейския цар Амасия, син на Йоас, Йоахазовия син, и го доведе в Йерусалим, и събори четиристотин лакътя от йерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

24 A nd he took all the gold and the silver and all the vessels that were found in the house of God with Obededom and the treasures of the king’s house, the hostages also, and returned to Samaria.

И като взе цялото злато и сребро и всички съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-едом, и съкровищата на царската къща, също и заложници, се върна в Самария.

25 A nd Amaziah, the son of Joash, king of Judah, lived after the death of Joash son of Jehoahaz, king of Israel, fifteen years.

А след смъртта на Израелевия цар Йоас, Йоахазовия син, Юдейският цар Амасия, Йоасовият син, живя петнадесет години.

26 N ow the rest of the acts of Amaziah, first and last, are they not written in the book of the kings of Judah and Israel?

Останалите дела на Амасия, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

27 F rom the time that Amaziah turned away from following the LORD, they made a conspiracy against him in Jerusalem; and he fled to Lachish, but they sent to Lachish after him, and slew him there.

А след като Амасия се отклони от Господа, направиха заговор против него в Йерусалим и той побегна в Лахис; но пратиха след него в Лахис и там го убиха.

28 A nd they brought him upon horses and buried him with his fathers in the city of Judah.

Докараха го на коне и го погребаха с бащите му в Юдовия столичен град.