1 ¶ Then Joshua called the Reubenites and the Gadites and the half tribe of Manasseh

Тогава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза:

2 a nd said unto them, Ye have kept all that Moses the slave of the LORD commanded you and have obeyed my voice in all that I commanded you.

Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда Господният слуга Моисей. Послушахте и мене за всичко, което ви заповядах.

3 Y e have not left your brethren these many days unto this day but have kept the charge of the commandment of the LORD your God.

През дългото време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте своя дълг според заповедта на Господа, вашия Бог.

4 A nd now the LORD your God has given rest unto your brethren, as he promised them; therefore now return and go to your tents and unto the land of your possessions which Moses the slave of the LORD gave you on the other side of the Jordan.

И сега Господ, вашият Бог, успокои братята ви, както им беше обещал; затова, върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която притежавате, която Господният слуга Моисей ви даде отвъд Йордан.

5 O nly that with diligence ye keep yourselves doing the commandment and the law, which Moses, the slave of the LORD, charged you: to love the LORD your God and to walk in all his ways and to keep his commandments and to cleave unto him and to serve him with all your heart and with all your soul.

Но внимавайте добре и изпълнявайте заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда. Да обичате Господа, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа.

6 S o Joshua, blessing them, sent them; and they went unto their tents.

И така, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

7 N ow to the one half of the tribe of Manasseh, Moses had given possession in Bashan; but unto the other half Joshua gave inheritance among their brethren on this side of the Jordan to the west. And Joshua also sent these to their tents, after having blessed them,

(На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им отвъд Йордан, на запад). И така, Исус, когато ги разпускаше да си вървят по шатрите, ги благослови,

8 A nd he spoke unto them, saying, Return with great riches unto your tents and with a great amount of cattle with silver, with gold, with brass, with iron, and with very much clothing; divide the spoil of your enemies with your brethren.

като им каза: Върнете се с много богатство по шатрите си, с много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо и с много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от неприятелите ви.

9 A nd the sons of Reuben and the sons of Gad and the half tribe of Manasseh returned, departing from the sons of Israel out of Shiloh, which is in the land of Canaan, to go unto the country of Gilead, to the land of their possession, of which they were the possessors, according to the word of the LORD by the hand of Moses.

И така, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе се отделиха от израелтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, и тръгнаха, за да отидат в Галаадската земя - в земята, която беше тяхно притежание, придобито според Господнето слово чрез Моисей.

10 ¶ And when they came unto the borders of the Jordan, which is in the land of Canaan, the sons of Reuben and the sons of Gad and the half tribe of Manasseh built an altar there next to the Jordan, a great altar to look upon.

И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнаха там жертвеник при Йордан, жертвеник с внушителни размери.

11 A nd the sons of Israel heard it said, Behold, the sons of Reuben and the sons of Gad and the half tribe of Manasseh have built an altar over against the land of Canaan, in the borders of the Jordan, at the passage of the sons of Israel.

А израелтяните чуха да се говори: Ето, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнали жертвеник в предната част на Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израелтяните.

12 A nd when the sons of Israel heard of it, the whole congregation of the sons of Israel gathered themselves together at Shiloh, to go up to war against them.

И когато израелтяните чуха това, цялото общество израелтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

13 A nd the sons of Israel sent unto the sons of Reuben and to the sons of Gad and to the half tribe of Manasseh into the land of Gilead, Phinehas, the son of Eleazar the priest,

Израелтяните пратиха до Рувимовите синове, до Гадовите синове и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финеес, син на свещеника Елеазар,

14 a nd with him ten princes, of each chief house a prince throughout all the tribes of Israel; and each one was the head of the house of their fathers among the thousands of Israel.

и с него десет началници, по един началник на бащиния дом за всяко Израелево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израелевите хиляди.

15 A nd they came unto the sons of Reuben and to the sons of Gad and to the half tribe of Manasseh unto the land of Gilead, and they spoke with them, saying,

Те дойдоха при Рувимовите синове, при Гадовите синове и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя и им казаха:

16 T hus saith the whole congregation of the LORD, What trespass is this that ye have committed against the God of Israel, to turn away this day from following the LORD in that ye have built an altar, that ye might rebel this day against the LORD?

Така казва цялото Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израелевия Бог, и се отклонихте днес да следвате Господа, като сте си издигнали жертвеник, за да отстъпите днес от Него?

17 I s the iniquity of Peor too little for us, from which we are not cleansed until this day, for which there was a plague in the congregation of the LORD?

Малко ли ни беше грехът спрямо Фегор, от който и до днес не сме се очистили, макар че заради него напаст сполетя Господнето общество,

18 A nd ye turn away this day from following the LORD; and it will be, seeing ye rebel today against the LORD, that tomorrow he will be angry with the whole congregation of Israel.

а вие днес искате да се отклоните от следване на Господа? Понеже днес отстъпвате от Господа, утре Той ще се разгневи против цялото Израелево общество.

19 I f the land of your possession seems unto you to be unclean, then pass ye over unto the land of the possession of the LORD, in which the LORD’s tabernacle dwells and take possession among us; but do not rebel against the LORD, nor rebel against us, in building yourselves an altar in addition to the altar of the LORD our God.

Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава се преместете в земята, която е притежание на Господа, където стои Господнята скиния, и получете дял заедно с нас; само не отстъпвайте от Господа, нито се отделяйте от нас, като си издигнете друг жертвеник освен жертвеника на Господа, нашия Бог.

20 P eradventure did Achan, the son of Zerah, not commit a trespass in the anathema, and wrath fell on all the congregation of Israel? And that man did not perish alone in his iniquity.

Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление с обречените неща и не падна ли гняв върху цялото Израелево общество? Този човек не погина единствен поради беззаконието си.

21 ¶ Then the sons of Reuben and the sons of Gad and the half tribe of Manasseh answered and said unto the heads of the thousands of Israel,

Тогава Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе отговориха на Израелевите хилядоначалници:

22 T he LORD God of gods, the LORD God of gods, he knows and let Israel also know; if it is in rebellion, or if in transgression against the LORD (save us not this day)

Могъщият Бог Йехова, могъщият Бог Йехова, Той знае - и Израел сам ще узнае! Ако сме сторили това, за да отстъпим или за да извършим престъпление против Господа, то нека Господ да не ни избави днес!

23 t hat we have built us an altar to turn from following the LORD or if to offer thereon burnt offering or present or if to offer peace offerings thereon, let the LORD himself require it;

Дали сме си издигнали жертвеник, за да не следваме Господа или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам Господ да отсъди.

24 l ikewise, if we have not rather done it for fear of this thing, saying, Peradventure tomorrow your children shall speak unto our children, saying, What have ye to do with the LORD God of Israel?

Нека Той сам види дали не е вярно точно обратното - не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с Господа, Израелевия Бог?

25 T he LORD has put the Jordan for a border between us and you, O sons of Reuben and sons of Gad; ye have no part in the LORD, so shall your sons make our sons cease from fearing the LORD.

Понеже Господ е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в Господа. Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от Господа.

26 T herefore we said, Let us now work to build us an altar, not for burnt offering nor for sacrifice,

Затова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва,

27 b ut that it may be a witness between us and you and our generations after us, to do the service of the LORD before him with our burnt offerings and with our sacrifices and with our peace offerings that your children may not say to our children in time to come, Ye have no part in the LORD.

а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред Господа служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в Господа.

28 T herefore we said, that it shall be, if they should so say to us or to our generations in time to come, that we may reply, Behold the pattern of the altar of the LORD, which our fathers made, not for burnt offerings nor for sacrifices, but it is a witness between us and you.

Затова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на Господния жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.

29 L et it never happen that we should rebel against the LORD or that we should turn today from following the LORD, to build an altar for burnt offerings, for presents, or for sacrifices, in addition to the altar of the LORD our God that is before his tabernacle.

Господ да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.

30 ¶ And when Phinehas the priest and the princes of the congregation and heads of the thousands of Israel who were with him, heard the words that the sons of Reuben and the sons of Gad and the sons of Manasseh spoke, it pleased them.

А свещеникът Финеес, началниците на обществото и Израелевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни.

31 A nd Phinehas, the son of Eleazar the priest, said unto the sons of Reuben and to the sons of Gad and to the sons of Manasseh, This day we perceive that the LORD is among us because ye have not intended to trespass against the LORD. Now ye have delivered the sons of Israel from the wrath of the LORD.

И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израелтяните от Господнята ръка.

32 A nd Phinehas, the son of Eleazar the priest, and the princes, returned from the sons of Reuben and from the sons of Gad, out of the land of Gilead, unto the land of Canaan, to the sons of Israel and brought them word again.

Тогава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в Ханаанската земя при израелтяните и им донесоха известие.

33 A nd the thing pleased the sons of Israel; and the sons of Israel blessed God and did not speak again of going up against them in battle to destroy the land in which the sons of Reuben and Gad dwelt.

И това нещо се видя добро на израелтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове.

34 A nd the sons of Reuben and the sons of Gad called the altar Ed; for it is a witness between us that the LORD is God.

А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че Йехова е Бог.