1 ¶ Who is this that comes from Edom, with red garments from Bozrah? This glorious one in his apparel, travelling in the greatness of his strength? I that speak in righteousness, mighty to save.

Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам.

2 W hy art thou red in thine apparel, and thy garments like him that treads in the winefat?

Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин?

3 I have trodden the winepress alone; and of the peoples there was no one with me; for I have trodden them with my anger and have trampled them with my fury; and their blood sprinkled my garments and stained all my raiment.

Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло.

4 F or the day of vengeance is in my heart, and the year of my redeemed is come.

Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана.

5 A nd I looked, and there was no one to help; and I wondered that there was no one to uphold me; therefore my own arm brought salvation unto me; and my fury, it upheld me.

Аз разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост - тя Ме подкрепи.

6 A nd I have trampled down the people with my anger and made them drunk in my fury, and I brought down their strength to the earth.

Аз стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята.

7 ¶ I will mention the mercies of the LORD and the praises of the LORD according to all that the LORD has bestowed on us and the greatness of his goodness toward the house of Israel, which he has bestowed on them according to his mercies and according to the multitude of his mercies.

Ще спомена милосърдията Господни, причините за хвалене на Господа за всичко, което ни е подарил Господ, и за голямата благост към Израелевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости.

8 F or he said, Surely they are my people, sons that do not lie: and he was their Saviour.

Защото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител.

9 I n all their affliction he was afflicted, and the Angel of his face saved them: with his love and with his clemency he redeemed them; and he bore them and carried them all the days of the age.

Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.

10 B ut they were rebels and angered his holy Spirit; therefore, he was turned to be their enemy, and he himself fought against them.

Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях.

11 T hen he remembered the days of old, of Moses, and his people, saying, Where is he that brought them up out of the sea with the shepherd of his flock? Where is he that put his Holy Spirit within him?

Тогава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях?

12 H e that led them by the right hand of Moses with the arm of his glory, he who divided the water before them, thus making himself an everlasting name.

Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име?

13 H e that led them through the deep, as a horse in the wilderness, they never stumbled.

Който ги водѝ през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат?

14 T he Spirit of the LORD pastored them as a beast that goes down into the valley; so didst thou lead thy people, to make thyself a glorious name.

Духът Господен ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име. Молитва за милост и помощ

15 ¶ Look down from heaven, and behold from the habitation of thy holiness and of thy glory; where is thy zeal and thy strength, the feeling of thy bowels and of thy mercies toward me? are they restrained?

Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене.

16 D oubtless thou art our father, though Abraham be ignorant of us, and Israel not acknowledge us; thou, O LORD, art our father; our everlasting Redeemer is thy name.

Защото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израел; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

17 O LORD, why hast thou made us to err from thy ways? Hast thou hardened our heart to thy fear? Return for thy slaves, for the tribes of thine inheritance.

Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си - племената на Твоето наследство.

18 T he people of thy holiness have possessed the promised land but a little while: our adversaries have trodden down thy sanctuary.

Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти.

19 W e have been like those over whom thou didst never rule, who were never called by thy name.

Ние сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.