1 ¶ Then Benhadad, the king of Syria, gathered all his host together; and there were thirty-two kings with him and horses and chariots; and he went up and besieged Samaria and warred against it.

Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска (а с него имаше тридесет и двама царе и коне, и колесници). Той настъпи, обсади Самария и воюваше против нея.

2 A nd he sent messengers to Ahab, king of Israel, into the city and said unto him, Thus hath Benhadad said,

И прати хора до Израелевия цар Ахаав в града, за да му кажат: Така казва Венадад:

3 T hy silver and thy gold is mine; thy wives also and thy children, even the goodliest, are mine.

Среброто и златото ти е мое. Също и жените ти и най-добрите от децата ти са мои.

4 A nd the king of Israel answered and said, My lord, O king, according to thy word, I am thine and all that I have.

А Израелевият цар отговори: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.

5 A nd the messengers came again and said, Thus hath Benhadad said, Although I have sent unto thee, saying, Thou shalt deliver me thy silver and thy gold and thy wives and thy children,

А пратениците пак дойдоха и казаха: Така казва Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и децата си.

6 y et I will send my slaves unto thee tomorrow about this time, and they shall search thy house and the houses of thy slaves; and it shall be that whatever is precious in thine eyes, they shall put it in their hand and take it away.

Обаче утре по това време ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти. И всичко, което им се вижда желано, ще сложат ръка на него и ще го отнемат.

7 T hen the king of Israel called all the elders of the land and said, Understand, I pray you, and see how this man seeks only evil, for he sent unto me for my wives and for my children and for my silver and for my gold, and I denied him not.

Тогава Израелевият цар повика всички старейшини в страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за зло; защото прати до мене пратеници за жените, децата, среброто и златото ми и не му казах нищо.

8 A nd all the elders and all the people said unto him, Hearken not unto him, nor consent.

А всички старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай! Нито се съгласявай.

9 S o he said unto the messengers of Benhadad, Tell my lord the king, All that thou didst send for to thy slave at the first I will do, but this thing I may not do. And the messengers departed and brought him word again.

Затова Ахаав отговори на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си първия път, ще го направя, но това не мога да направя. И така, пратениците си отидоха и занесоха отговор.

10 A nd Benhadad sent unto him again and said, The gods do so unto me, and more also, that the dust of Samaria shall not be enough for the open hands of all the people that follow me.

Тогава Венадад прати отново до него да кажат: Така да ми направят боговете - да! - и повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на целия народ, който ме следва.

11 A nd the king of Israel answered and said, Tell him, Let not him that girds on his harness boast as he that puts it off.

Но Израелевият цар отговори: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали, както онзи, който ги разпасва.

12 ¶ And when he heard this word, as he was drinking with the kings in the pavilions, he said unto his slaves, Set yourselves in array. And they set themselves in array against the city.

А когато Венадад чу тези думи - той и царете, които бяха с него и пиеха в шатрите, каза на слугите си: Нападнете. И те се опълчиха против града.

13 A nd, behold, there came a prophet unto Ahab, king of Israel, saying, Thus hath the LORD said, Hast thou seen all this great multitude? Behold, I will deliver it into thy hand today, that thou shalt know that I am the LORD.

Тогава един пророк дойде при Израелевия цар Ахаав и му каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Аз днес го предавам в ръцете ти. Ти ще познаеш, че Аз съм Господ.

14 A nd Ahab said, By whom? And he said, Thus hath the LORD said, Even by the young men of the princes of the provinces. Then he said, Who shall begin the battle? And he answered, Thou.

А Ахаав попита: Чрез кого? А той отвърна: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава царят каза: Кой ще започне сражението? А пророкът отговори: Ти.

15 T hen he numbered the young men of the princes of the provinces, and they were two hundred and thirty-two: and after them he numbered all the people, even all the sons of Israel, being seven thousand.

Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души, и след тях събра целия народ, всички израелтяни, които бяха седем хиляди души.

16 A nd they went out at noon. But Benhadad was drinking himself drunk in the pavilions, he and the kings, the thirty-two kings that helped him.

И те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, заедно с царете - тридесет и двамата съюзени с него царе.

17 A nd the young men of the princes of the provinces went out first. And Benhadad had sent out men who warned him, saying, There are men come out of Samaria.

Първи излязоха слугите на областните управители. И когато Венадад прати слуги, за да узнае как върви обсадата, му известиха: Мъже излязоха от Самария.

18 T hen he said, If they have come out for peace, take them alive; or if they have come out for war, take them alive.

А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак живи ги заловете.

19 S o these young men of the princes of the provinces came out of the city, and the army followed after them.

И така, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града.

20 A nd each one smote the man that came against him; and the Syrians fled; and Israel pursued them. And Benhadad, the king of Syria, escaped on a horse with some of the horsemen.

И всеки уби човека насреща му. И сирийците побегнаха, а Израел ги последва. А сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

21 A nd the king of Israel went out and smote the horsemen and the chariots and smote the Syrians with a great slaughter.

Тогава Израелевият цар излезе и порази бягащите с коне и с колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

22 ¶ And the prophet came to the king of Israel and said unto him, Go, strengthen thyself, and consider, and see what thou must do, for at the return of the year the king of Syria will come up against thee.

След това пророкът дойде при Израелевия цар и му каза: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш, защото, след като измине една година, сирийският цар отново ще дойде против теб.

23 A nd the slaves of the king of Syria said unto him, Their gods are gods of the mountains; therefore, they were stronger than we; but let us fight against them in the plain, and surely we shall be stronger than they.

А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е планински бог, затова израелтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

24 T herefore, do this: Remove the kings from their positions and put captains in their place.

Затова ето какво да направим: Отстрани всеки от царете от мястото му и вместо тях постави военачалници.

25 A nd prepare another army like the army that thou hast lost, horse for horse and chariot for chariot; then we will fight against them in the plain, and surely we shall be stronger than they. And he hearkened unto their voice, and did so.

После ти събери войска, колкото войската, която изгуби - кон за кон, колесница за колесница; и нека се бием с тях на полето и непременно ще надделеем над тях. И той послуша съвета им и направи така.

26 A nd it came to pass at the return of the year, that Benhadad numbered the Syrians and went up to Aphek, to fight against Israel.

Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и излезе в Афек, за да се бие с Израел.

27 A nd the sons of Israel were numbered and took provisions and went against them; and the sons of Israel pitched before them like two little flocks of kids; but the Syrians filled the land.

А израелтяните, като бяха събрани и запасени с храна, отидоха насреща им. Израелтяните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

28 T hen the man of God came and spoke unto the king of Israel and said, Thus hath the LORD said, Because the Syrians have said, The LORD is God of the mountains, but he is not God of the valleys, therefore, I will deliver all this great multitude into thy hand that ye may know that I am the LORD.

Тогава Божият човек дойде и каза на Израелевия цар: Така говори Господ: Понеже сирийците казаха: Йехова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Йехова.

29 A nd they pitched one over against the other seven days. And so it was that in the seventh day the battle was joined; and the sons of Israel slew of the Syrians one hundred thousand footmen in one day.

Войските стояха разположени на стан една срещу друга седем дни, а на седмия ден влязоха в бой. И израелтяните избиха от сирийците сто хиляди пехотинци за един ден.

30 B ut the rest fled to Aphek into the city, and the wall fell upon twenty-seven thousand of the men that were left. And Benhadad also fled and came into the city, into an inner chamber.

А останалите, като побегнаха в Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побегна и Венадад и влезе в града, където се криеше от стая в стая.

31 ¶ Then his slaves said unto him, Behold now, we have heard that the kings of the house of Israel are merciful kings; let us, I pray thee, put sackcloth on our loins and ropes upon our heads and go out to the king of Israel; peradventure he will give thee thy life.

Тогава слугите му му казаха: Чули сме, че царете от Израелевия дом били милостиви. Нека сложим вретища на кръстовете си и въжета на главите си и нека излезем при Израелевия цар, дано да ти пощади живота.

32 S o they girded sackcloth on their loins and put ropes on their heads and came to the king of Israel and said, Thy slave Benhadad saith, I pray thee, let me live. And he replied, If he is yet alive, he is my brother.

И така, като се препасаха с вретища около кръстовете си и сложиха въжета на главите си, дойдоха при Израелевия цар и му казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А Ахаав запита: Жив ли е още? Той е мой брат.

33 N ow these men took this as a good omen and quickly took this word from his mouth, and they said, Thy brother Benhadad! And he said, Go ye, bring him. Then Benhadad came forth to him, and he caused him to come up into the chariot.

А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да се хванат за думите му, и казаха: Венадад ти е брат. Ахаав нареди: Идете, доведете го. И когато Венадад дойде при него, той го качи на колесницата си.

34 A nd Benhadad said unto him, The cities, which my father took from thy father, I will restore; and thou shalt make plazas for thee in Damascus, as my father made in Samaria, and I will leave here confederated with thee. So he made a covenant with him and sent him away.

Тогава Венадад му каза: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна. Ти си направѝ улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с този договор. Така сключи договор с него и го освободи.

35 T hen a certain man of the sons of the prophets said unto his neighbour by the word of the LORD, Smite me, I pray thee. And the man refused to smite him.

Тогава един човек от пророческите ученици каза на другаря си чрез Господнето слово: Ударѝ ме, моля те! Но човекът отказа да го удари.

36 T hen said he unto him, Because thou hast not obeyed the voice of the LORD, behold, as soon as thou art departed from me, a lion shall smite thee. And as soon as he was departed from him, a lion found him and smote him.

Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби.

37 T hen he found another man and said, Smite me, I pray thee. And the man smote him and wounded him.

После той намери друг човек и му каза: Ударѝ ме, моля те! И човекът го удари и с удара го нарани.

38 S o the prophet departed and waited for the king by the way and disguised himself with a veil over his eyes.

Тогава пророкът си отиде и чакаше по пътя за царя, като се беше преоблякъл с покривало на очите си.

39 A nd as the king passed by, he cried unto the king, and he said, Thy slave went out into the midst of the battle; and, behold, a man turned aside and brought a man unto me and said, Guard this man; if by any means he should get away, then shall thy life be for his life, or else thou shalt pay a talent of silver.

И когато царят минаваше, той извика на царя: Слугата ти отиде сред сражението; и един човек, като се отдели настрана, доведе друг човек при мен и ми каза: Пази този човек. Ако побегне, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.

40 A nd when thy slave was busy here and there, he disappeared. Then the king of Israel said unto him, So shall thy sentence be; thou thyself hast decided it.

Докато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А Израелевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

41 T hen he quickly took the veil away from his face; and the king of Israel recognized that he was of the prophets.

Тогава той побърза да вдигне покривалото от очите си. И Израелевият цар го позна, че беше един от пророците.

42 A nd he said unto him, Thus hath the LORD said, Because thou hast let go out of thy hand the man of my anathema, therefore, thy life shall go for his life and thy people for his people.

А той му каза: Така казва Господ: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ - вместо неговия народ.

43 A nd the king of Israel went to his house, sad and angry, and came to Samaria.

И Израелевият цар пристигна в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.