1 ¶ And Abraham was old and well stricken in age, and the LORD had blessed Abraham in all things.

А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и Господ го беше благословил във всичко,

2 A nd Abraham said unto his eldest slave of his house, who ruled over all that he had, Put, I pray thee, thy hand under my thigh,

Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми;

3 a nd I will make thee swear by the LORD, the God of the heavens and the God of the earth, that thou shalt not take a wife unto my son of the daughters of the Canaanites, among whom I dwell;

и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

4 b ut thou shalt go unto my country and to my kindred and take a wife unto my son Isaac.

а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак.

5 A nd the slave said unto him, Peradventure the woman will not be willing to follow me unto this land, must I therefore bring thy son again unto the land from which thou didst come?

А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?

6 A nd Abraham said unto him, Beware that thou not bring my son there again.

Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

7 T he LORD God of heaven, who took me from my father’s house and from the land of my kindred and who spoke unto me and swore unto me, saying, Unto thy seed will I give this land; he shall send his angel before thee, and thou shalt take a wife unto my son from there.

Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам.

8 A nd if the woman will not be willing to follow thee, then thou shalt be free from this my oath; only do not bring my son there again.

Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

9 T hen the slave put his hand under the thigh of Abraham his master and swore to him concerning that matter.

Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.

10 ¶ And the slave took ten camels of the camels of his master and departed with the best of what his master had in his hand; and he arose and went to Ara-naharaim, unto the city of Nahor.

И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

11 A nd he made his camels kneel down outside the city by a well of water at the time of the evening, even the time that women go out to draw water.

Надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

12 A nd he said, O LORD, God of my master Abraham, I pray thee, to have a good encounter this day and show mercy unto my master Abraham.

Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам.

13 B ehold, I stand here by the fountain of water, and the daughters of the men of the city come out for water:

Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

14 A nd let it come to pass that the damsel to whom I shall say, Let down thy pitcher, I pray thee, that I may drink; and she shall say, Drink, and I will give thy camels to drink also; let the same be she that thou hast appointed for thy slave Isaac; and thereby shall I know that thou hast shown mercy unto my master.

Нека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти - нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

15 A nd it came to pass before he had done speaking that, behold, Rebekah came out (who was born to Bethuel, son of Milcah, the wife of Nahor, Abraham’s brother) with her pitcher upon her shoulder.

Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

16 A nd the damsel was very fair to look upon, a virgin, whom no man had known; and she went down to the fountain and filled her pitcher and was coming back up.

Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

17 T hen the slave ran to meet her and said, Let me, I pray thee, drink a little water of thy pitcher.

А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.

18 A nd she said, Drink, my lord, and she hastened to let down her pitcher upon her hand and gave him drink.

А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие.

19 A nd when she had finished giving him drink, she said, I will draw water for thy camels also until they have finished drinking.

И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.

20 A nd she hastened and emptied her pitcher into the trough, and ran again unto the well to draw water and drew for all his camels.

И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

21 A nd the man marveled at her in silence, to see whether the LORD had prospered his journey or not.

А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ беше направил пътуването му успешно или не.

22 A nd it came to pass as the camels had finished drinking that the man took a golden pendant of half a shekel weight and two bracelets for her hands of ten shekels weight of gold

Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:

23 a nd said, Whose daughter art thou? Tell me, I pray thee; is there room in thy father’s house for us to lodge in?

Чия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

24 A nd she said unto him, I am the daughter of Bethuel the son of Milcah, whom she gave birth unto Nahor.

А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.

25 S he said moreover unto him, We have both straw and fodder enough and room to lodge in.

Каза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.

26 T hen the man bowed down his head and worshipped the LORD.

Тогава човекът се наведе и се поклони на Господа.

27 A nd he said, Blessed be the LORD, God of my master Abraham, who has not lifted his mercy and his truth from my master, the LORD leading me in the way to the house of my master’s brethren.

И каза: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като Господ отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми.

28 A nd the damsel ran and told those of her mother’s house these things.

А девойката се затича и разказа тези неща на майка си.

29 ¶ And Rebekah had a brother, and his name was Laban; and Laban ran out unto the man to the fountain.

Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора.

30 A nd it came to pass when he saw the pendant and the bracelets upon his sister’s hands, she said, Thus spoke the man unto me; then he came unto the man; and, behold, he stood by the camels at the fountain.

Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора.

31 A nd he said, Come in, thou blessed of the LORD; why dost thou stand outside? For I have prepared the house, and the place for the camels.

И му каза: Влез, ти, благословен от Господа. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

32 T hen the man came into the house, and Laban ungirded his camels and gave straw and fodder for the camels and water to wash his feet and the men’s feet that were with him.

И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него.

33 A nd they set food before him to eat, but he said, I will not eat until I have told my errand. And he said unto him, Speak on.

И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай.

34 A nd he said, I am Abraham’s slave.

Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.

35 A nd the LORD has blessed my master greatly, and he is become great; and he has given him flocks and herds and silver and gold and menslaves and maidslaves and camels and asses.

Господ е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

36 A nd Sarah, my master’s wife, bore a son to my master when she was old, unto whom he has given all that he has.

И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.

37 A nd my master made me swear, saying, Thou shalt not take a wife to my son of the daughters of the Canaanites, in whose land I dwell;

Господарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

38 b ut thou shalt go unto my father’s house and to my kindred and take from there a wife for my son.

А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.

39 A nd I said unto my master, Peradventure the woman will not follow me.

Аз казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене.

40 A nd he said unto me, The LORD, before whom I walk, will send his angel with thee and prosper thy way; and thou shalt take a wife for my son of my lineage and of my father’s house;

Но той ми отговори: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

41 t hen shalt thou be free from this my oath, when thou hast come unto my lineage; and if they give her not unto thee, thou shalt be free from my oath.

Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

42 A nd I came this day unto the fountain and said, O LORD, God of my master Abraham, if now thou dost prosper my way by which I go,

И като пристигнах днес на извора, казах: Господи, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

43 b ehold, I stand by the fountain of water; let it come to pass, therefore, that the virgin who comes forth to draw water unto whom I say, Give me, I pray thee, a little water of thy pitcher to drink;

ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

44 a nd if she shall say to me, Both drink thou, and I will also draw for thy camels, let the same be the woman whom the LORD has prepared for my master’s son.

и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

45 A nd before I had finished speaking in my heart, behold, Rebekah came forth with her pitcher on her shoulder, and she went down unto the fountain and drew water, and I said unto her, Let me drink, I pray thee.

Докато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, ѝ казах: Я ми дай да пия.

46 A nd she made haste and let down her pitcher from her shoulder and said, Drink, and I will give thy camels drink also; so I drank, and she gave to drink unto the camels also.

И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите.

47 A nd I asked her and said, Whose daughter art thou? And she said, The daughter of Bethuel, Nahor’s son, whom Milcah bore unto him. Then I put the pendant over her nose and the bracelets upon her hands.

Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ.

48 A nd I bowed down my head and worshipped the LORD and blessed the LORD God of my master Abraham, who had led me in the way of the truth to take my master’s brother’s daughter unto his son.

Наведох се и се поклоних на Господа, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

49 A nd now if ye will deal in mercy and truth with my master, tell me; and if not, tell me, that I may turn to the right hand or to the left.

И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

50 T hen Laban and Bethuel answered and said, The thing proceeds from the LORD; we cannot speak unto thee bad or good.

А Лаван и Ватуил отговориха: От Господа стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.

51 B ehold, Rebekah is before thee; take her and go and let her be thy master’s son’s wife, as the LORD has spoken.

Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

52 A nd it came to pass that when Abraham’s slave heard their words, he worshipped the LORD, bowing himself to the earth.

Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

53 A nd the slave brought forth vessels of silver and vessels of gold and raiment and gave them to Rebekah; he also gave precious things to her brother and to her mother.

И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.

54 ¶ And they ate and drank, he and the men that were with him, and slept; and they rose up in the morning, and he said, Send me away unto my master.

След това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми.

55 T hen her brother and her mother said, Let the damsel abide with us a few days, at the least ten; after that she shall go.

А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде.

56 A nd he said unto them, Hinder me not, seeing the LORD has prospered my way; send me away that I may go to my master.

Но той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.

57 T hen they said, We will call the damsel and enquire at her mouth.

А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.

58 A nd they called Rebekah and said unto her, Wilt thou go with this man? And she said, I will go.

И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам.

59 S o they sent away Rebekah, their sister, and her nurse and Abraham’s slave and his men.

И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и Авраамовия слуга с хората му.

60 A nd they blessed Rebekah and said unto her, Thou art our sister; be thou the mother of thousands of ten thousands, and let thy seed possess the gate of those who hate them.

И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

61 A nd Rebekah arose, and her damsels, and they rode upon the camels and followed the man; and the slave took Rebekah and went away.

Ревека и слугите ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.

62 ¶ And Isaac came from the way of the well Lahairoi; for he dwelt in the land of the Negev.

А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63 A nd Isaac had gone out to pray in the field at the evening hour; and he lifted up his eyes and saw, and, behold, the camels were coming.

И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили.

64 A nd Rebekah also lifted up her eyes, and when she saw Isaac, she lighted off the camel.

Също и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата.

65 F or she had asked the slave, What man is this that walks in the field to meet us? And the slave had said, This is my master; therefore she took a veil and covered herself.

Защото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

66 T hen the slave told Isaac all the things that he had done.

И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.

67 A nd Isaac brought her into his mother Sarah’s tent and took Rebekah as his wife; and he loved her; and Isaac was comforted after his mother’s death.

Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.