1 ¶ As snow in summer and as rain in harvest, so honour is not suited for a fool.

Както сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния.

2 ¶ As the sparrow in its wandering, as the swallow in its flight, so the curse causeless shall never come.

Както врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина.

3 ¶ A whip for the horse, a bridle for the ass, and a rod for the fool’s back.

Бич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните.

4 ¶ Never answer a fool according to his folly lest thou also be like unto him.

Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него.

5 A nswer the fool showing him his folly lest he be wise in his own conceit.

Отговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си.

6 ¶ He that gives responsibility to one who is not able to carry it out is like him that sends a message by the hand of a fool, and he shall drink the damage.

Който праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва вреда.

7 L ike unto the way that the one who is lame walks, so is a proverb in the mouth of the fool.

Както безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния.

8 A s he that binds the stone in the sling, so is he that gives honour to a fool.

Както онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния.

9 A s thorns sunk into the hand of one who is drunk, so is a proverb in the mouth of fools.

Като трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните.

10 ¶ The great God that formed all things rewards both the fool and transgressors.

Както стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници.

11 ¶ As a dog returns to his vomit, so the fool returns to his folly.

Както кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.

12 ¶ Seest thou a man wise in his own conceit? there is more hope of a fool than of him.

Видял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него. Ленивият човек и лъжливият език

13 ¶ The slothful man saith, There is a lion in the way; a lion is in the streets.

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 ¶ As the door turns upon his hinges, so does the slothful upon his bed.

Както врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си.

15 ¶ The slothful hides his hand in his bosom; it grieves him to bring it again to his mouth.

Ленивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си.

16 ¶ The sluggard is wiser in his own conceit than seven men that can give him counsel.

Ленивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор.

17 ¶ He that passes by and meddles with strife not belonging to him is like one that takes a dog by the ears.

Минувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите.

18 ¶ As a mad man who casts firebrands, arrows, and death,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

19 s o is the man that destroys his friend and says, Am I not in sport?

така е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега?

20 ¶ Where there is no wood, the fire goes out, so where there is no talebearer, the strife ceases.

Където няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава.

21 C harcoal for burning coals and wood for fire, and a contentious man to kindle strife.

Както са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня.

22 T he words of a talebearer seem smooth, but they go down into the innermost parts of the belly.

Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

23 ¶ Burning lips and a wicked heart are like a potsherd covered with silver dross.

Усърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд.

24 ¶ He that hates dissembles with his lips and lays up deceit within him;

Ненавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си;

25 w hen he speaks fair, do not believe him, for there are seven abominations in his heart.

когато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му;

26 E ven though his hatred is covered up in the desert, his wickedness shall be showed before the whole congregation.

макар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието.

27 ¶ Whosoever digs a pit shall fall therein, and he that rolls a stone, it will return upon him.

Който копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 ¶ A lying tongue hates those that are afflicted by it, and a flattering mouth works ruin.

Лъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.