1 ¶ Paul, apostle of Jesus Christ by the will of God, and Timothy our brother, unto the congregation of God which is at Corinth, with all the saints who are in all Achaia:

Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая:

2 G race be to you and peace from God our Father, and from the Lord Jesus Christ.

Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.

3 ¶ Blessed be the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies, and the God of all comfort;

Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха,

4 w ho comforts us in all our tribulation, that we may be able to comfort those who are in any trouble with the comfort with which we ourselves are comforted by God.

Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

5 F or in the same manner that the sufferings of the Christ abound in us, so also our consolation abounds by Christ.

Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос.

6 A nd if we are afflicted, it is for your consolation and saving health, which is effected in the enduring of the same sufferings which we also suffer; or if we are comforted, it is for your consolation and saving health.

Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

7 ¶ And our hope of you is steadfast, being certain, that as ye are partakers of the sufferings, so shall ye be also of the consolation.

И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

8 B ecause, brothers, we would not have you ignore our tribulation which was done unto us in Asia, that we were burdened beyond our strength, in such a manner that we despaired even of life:

Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, - бяхме под твърде голямо напрежение, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си;

9 B ut we had the sentence of death in ourselves that we should not trust in ourselves, but in God who raises the dead;

даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

10 w ho delivered us from so great a death and does deliver; in whom we trust that he will yet deliver us;

И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави,

11 y e also helping us with prayer, that for the gift bestowed upon us by the means of many persons, thanks may be given by many on our behalf.

като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас. Отлагане на посещението в Коринт

12 ¶ For our rejoicing is this, the testimony of our conscience, that in simplicity and godly sincerity, not with carnal wisdom, but by the grace of God, we have had our conversation in the world and more abundantly towards you.

Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

13 F or we write no other things unto you than what ye read or also know, and I trust ye shall know them even to the end

Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате

14 a s also ye have known in part, that we are your rejoicing, even as ye also are ours in the day of the Lord Jesus.

(както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

15 ¶ And in this confidence I was minded to come unto you before that ye might have a second grace

С тази увереност възнамерявах да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

16 a nd to pass by you into Macedonia and to come again out of Macedonia unto you and of you to be sent forward to Judaea.

като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

17 W hen I, therefore, was thus minded, did I use lightness? or the things that I purpose, do I purpose according to the flesh, that of me there should be yes, yes, and no, no?

Добре, когато имах това намерение, лекомислено ли съм постъпил? Или намерението ми е било плътско намерение, че да казвам: Да, да, и: Не,не?

18 B ut God is faithful that our word toward you has not been yes and no.

Заради Божията вярност проповядването ми към вас не е било "Да" и "Не"!

19 F or the Son of God, Jesus Christ, who was preached among you by us, even by me and Silvanus and Timothy, has not been yes and no, but in him was yes.

Защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана "Да" и "Не", но в Него стана "Да";

20 F or all the promises of God are yes in him, and in him Amen, by us for the glory of God.

понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са "Да"; затова и чрез Него е "Амин", за Божията слава чрез нас.

21 N ow he who confirms us with you unto Christ and has anointed us is God;

А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог,

22 w ho has also sealed us and given the earnest of the Spirit in our hearts.

Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.

23 M oreover I call God for a witness upon my soul that I have not yet come unto Corinth to spare you.

Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24 N ot for that we have dominion over your faith, but are helpers of your joy, for by faith ye stand.

защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.