1 ¶ And when they were escaped, then we knew that the island was called Melita.

И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта.

2 A nd the barbarous people showed us no little kindness; for they kindled a great fire and received all of us because of the present rain and because of the cold.

А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

3 A nd when Paul had gathered a bundle of sticks and laid them on the fire, a viper came out of the heat and fastened on his hand.

И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му.

4 A nd when the barbarians saw the venomous beast hang on his hand, they said among themselves, No doubt this man is a murderer, whom, though he has escaped the sea, yet vengeance does not suffer him to live.

А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее.

5 A nd he shook off the beast into the fire and felt no harm.

Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.

6 B ut they were waiting to see when he should have swollen or fallen down dead suddenly; but after they had waited a great while and saw no harm come to him, they changed their minds and said that he was a god.

А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог.

7 I n the same quarters were possessions of a principal man of the island, whose name was Publius, who received us and lodged us three days courteously.

А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

8 A nd it came to pass that the father of Publius lay sick of a fever and of dysentery, to whom Paul entered in and prayed and laid his hands on him and healed him.

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

9 S o when this was done, others also, who had diseases in the island, came and were healed,

Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,

10 w ho also honoured us with many gifts; and when we departed, they laded us with such things as were necessary.

като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни. От Малта до Рим

11 ¶ And after three months we departed in a ship of Alexandria, which had wintered in the isle, whose ensign was Castor and Pollux.

И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.

12 A nd landing at Syracuse, we tarried there three days.

И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.

13 A nd having gone around, we came to Rhegium, and after one day the south wind blew, and we came the next day to Puteoli,

А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

14 w here we found brethren, who asked us to tarry with them seven days, and so we went toward Rome.

където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

15 A nd from there, when the brethren heard of us, they came to meet us as far as Appii Forum and The Three Taverns whom when Paul saw, he thanked God and took courage.

откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

16 A nd when we came to Rome, the centurion delivered the prisoners to the praetorian prefect, but Paul was allowed to dwell by himself with a soldier that kept him.

А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел бе позволено да живее отделно с войника, който го пазеше. Павел проповядва в Рим

17 ¶ And it came to pass, that after three days Paul called the principals of the Jews together, and when they were come together, he said unto them, Men and brethren, though I have committed nothing against the people or customs of our fathers, yet was I delivered prisoner from Jerusalem into the hands of the Romans,

И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, без аз да съм направил нещо против народа ни или против бащините обичаи, пак от Йерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

18 w ho, when they had examined me, would have let me go because there was no cause of death in me.

които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо, заслужаващо за смърт.

19 B ut when the Jews spoke against it, I was constrained to appeal unto Caesar, not that I had anything to accuse my nation of.

Но понеже юдеите се противопоставиха на това, принудих се да се отнеса до Цезаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

20 F or this cause therefore I have called for you, to see you and to speak with you: because for the hope of Israel I am bound with this chain.

По тази причина ви повиках, за да ви видя и да поговоря с вас, защото заради това, на което Израел се надява, съм вързан с тази верига.

21 A nd they said unto him, We neither received letters out of Judaea concerning thee, neither any of the brethren that came showed or spoke any harm of thee.

А те му казаха: Нито ние сме получавали писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе.

22 B ut we desire to hear of thee what thou thinkest; for as concerning this sect, we know that everywhere it is spoken against.

Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

23 ¶ And when they had appointed him a day, many came to him into his lodging, to whom he expounded and testified the kingdom of God, procuring to persuade them of that concerning Jesus, the Christ, out of the law of Moses and out of the prophets, from morning until evening.

И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон, и от пророците.

24 A nd some believed the things which were spoken, and some did not believe.

И едни повярваха на това, което говореше, а други не вярваха.

25 A nd when they did not agree among themselves, they departed, after Paul had spoken this word, Well spoke the Holy Spirit by Isaiah the prophet unto our fathers,

И те, понеже не бяха съгласни помежду си, се разотидоха, като Павел им каза една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е казал:

26 s aying, Go unto this people, and say, Hearing ye shall hear and shall not understand; and seeing ye shall see and not perceive;

"Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да прозрете.

27 f or the heart of this people is waxed gross, and their ears are dull of hearing, and their eyes have they closed; lest they should see with their eyes and hear with their ears and understand with their heart and should be converted and I should heal them.

Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, за да ги изцеля."

28 B e it known, therefore, unto you that this saving health of God is sent unto the Gentiles and that they will hear it.

Затова, да знаете, че това Божие спасение бе изпратено на езичниците; и те ще го слушат.

29 A nd when he had said these words, the Jews departed and had a great dispute among themselves.

И като каза това, юдеите си отидоха с големи спорове помежду си.

30 ¶ And Paul dwelt two whole years in his own hired house and received all that came in unto him,

А Павел пребиваваше цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,

31 p reaching the kingdom of God and teaching those things which concern the Lord Jesus Christ, with all liberty, without hindrance.

като проповядваше Божието царство и с пълно дръзновение поучаваше за Господ Исус Христос, без някой да му забранява.