1 N ow when they had escaped, they then found out that the island was called Malta.

И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта.

2 A nd the natives showed us unusual kindness; for they kindled a fire and made us all welcome, because of the rain that was falling and because of the cold.

А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

3 B ut when Paul had gathered a bundle of sticks and laid them on the fire, a viper came out because of the heat, and fastened on his hand.

И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му.

4 S o when the natives saw the creature hanging from his hand, they said to one another, “No doubt this man is a murderer, whom, though he has escaped the sea, yet justice does not allow to live.”

А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее.

5 B ut he shook off the creature into the fire and suffered no harm.

Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.

6 H owever, they were expecting that he would swell up or suddenly fall down dead. But after they had looked for a long time and saw no harm come to him, they changed their minds and said that he was a god.

А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог.

7 I n that region there was an estate of the leading citizen of the island, whose name was Publius, who received us and entertained us courteously for three days.

А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

8 A nd it happened that the father of Publius lay sick of a fever and dysentery. Paul went in to him and prayed, and he laid his hands on him and healed him.

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

9 S o when this was done, the rest of those on the island who had diseases also came and were healed.

Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,

10 T hey also honored us in many ways; and when we departed, they provided such things as were necessary. Arrival at Rome

като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни. От Малта до Рим

11 A fter three months we sailed in an Alexandrian ship whose figurehead was the Twin Brothers, which had wintered at the island.

И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.

12 A nd landing at Syracuse, we stayed three days.

И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.

13 F rom there we circled round and reached Rhegium. And after one day the south wind blew; and the next day we came to Puteoli,

А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

14 w here we found brethren, and were invited to stay with them seven days. And so we went toward Rome.

където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

15 A nd from there, when the brethren heard about us, they came to meet us as far as Appii Forum and Three Inns. When Paul saw them, he thanked God and took courage.

откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

16 N ow when we came to Rome, the centurion delivered the prisoners to the captain of the guard; but Paul was permitted to dwell by himself with the soldier who guarded him. Paul’s Ministry at Rome

А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел бе позволено да живее отделно с войника, който го пазеше. Павел проповядва в Рим

17 A nd it came to pass after three days that Paul called the leaders of the Jews together. So when they had come together, he said to them: “Men and brethren, though I have done nothing against our people or the customs of our fathers, yet I was delivered as a prisoner from Jerusalem into the hands of the Romans,

И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, без аз да съм направил нещо против народа ни или против бащините обичаи, пак от Йерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

18 w ho, when they had examined me, wanted to let me go, because there was no cause for putting me to death.

които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо, заслужаващо за смърт.

19 B ut when the Jews spoke against it, I was compelled to appeal to Caesar, not that I had anything of which to accuse my nation.

Но понеже юдеите се противопоставиха на това, принудих се да се отнеса до Цезаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

20 F or this reason therefore I have called for you, to see you and speak with you, because for the hope of Israel I am bound with this chain.”

По тази причина ви повиках, за да ви видя и да поговоря с вас, защото заради това, на което Израел се надява, съм вързан с тази верига.

21 T hen they said to him, “We neither received letters from Judea concerning you, nor have any of the brethren who came reported or spoken any evil of you.

А те му казаха: Нито ние сме получавали писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе.

22 B ut we desire to hear from you what you think; for concerning this sect, we know that it is spoken against everywhere.”

Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

23 S o when they had appointed him a day, many came to him at his lodging, to whom he explained and solemnly testified of the kingdom of God, persuading them concerning Jesus from both the Law of Moses and the Prophets, from morning till evening.

И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон, и от пророците.

24 A nd some were persuaded by the things which were spoken, and some disbelieved.

И едни повярваха на това, което говореше, а други не вярваха.

25 S o when they did not agree among themselves, they departed after Paul had said one word: “The Holy Spirit spoke rightly through Isaiah the prophet to our fathers,

И те, понеже не бяха съгласни помежду си, се разотидоха, като Павел им каза една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е казал:

26 s aying, ‘Go to this people and say: “Hearing you will hear, and shall not understand; And seeing you will see, and not perceive;

"Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да прозрете.

27 F or the hearts of this people have grown dull. Their ears are hard of hearing, And their eyes they have closed, Lest they should see with their eyes and hear with their ears, Lest they should understand with their hearts and turn, So that I should heal them.”’

Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, за да ги изцеля."

28 “ Therefore let it be known to you that the salvation of God has been sent to the Gentiles, and they will hear it!”

Затова, да знаете, че това Божие спасение бе изпратено на езичниците; и те ще го слушат.

29 A nd when he had said these words, the Jews departed and had a great dispute among themselves.

И като каза това, юдеите си отидоха с големи спорове помежду си.

30 T hen Paul dwelt two whole years in his own rented house, and received all who came to him,

А Павел пребиваваше цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,

31 p reaching the kingdom of God and teaching the things which concern the Lord Jesus Christ with all confidence, no one forbidding him.

като проповядваше Божието царство и с пълно дръзновение поучаваше за Господ Исус Христос, без някой да му забранява.