1 N ow the Ziphites came to Saul at Gibeah, saying, “Is David not hiding in the hill of Hachilah, opposite Jeshimon?”

Тогава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон.

2 T hen Saul arose and went down to the Wilderness of Ziph, having three thousand chosen men of Israel with him, to seek David in the Wilderness of Ziph.

И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израел. И търсѝ Давид в зифската пустиня.

3 A nd Saul encamped in the hill of Hachilah, which is opposite Jeshimon, by the road. But David stayed in the wilderness, and he saw that Saul came after him into the wilderness.

Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята,

4 D avid therefore sent out spies, and understood that Saul had indeed come.

Давид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл.

5 S o David arose and came to the place where Saul had encamped. And David saw the place where Saul lay, and Abner the son of Ner, the commander of his army. Now Saul lay within the camp, with the people encamped all around him.

Тогава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него.

6 T hen David answered, and said to Ahimelech the Hittite and to Abishai the son of Zeruiah, brother of Joab, saying, “Who will go down with me to Saul in the camp?” And Abishai said, “I will go down with you.”

Тогава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб.

7 S o David and Abishai came to the people by night; and there Saul lay sleeping within the camp, with his spear stuck in the ground by his head. And Abner and the people lay all around him.

И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него.

8 T hen Abishai said to David, “God has delivered your enemy into your hand this day. Now therefore, please, let me strike him at once with the spear, right to the earth; and I will not have to strike him a second time!”

Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя.

9 B ut David said to Abishai, “Do not destroy him; for who can stretch out his hand against the Lord ’s anointed, and be guiltless?”

А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

10 D avid said furthermore, “ As the Lord lives, the Lord shall strike him, or his day shall come to die, or he shall go out to battle and perish.

Давид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на Господа, че Господ ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине.

11 T he Lord forbid that I should stretch out my hand against the Lord ’s anointed. But please, take now the spear and the jug of water that are by his head, and let us go.”

Да не ми даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим.

12 S o David took the spear and the jug of water by Saul’s head, and they got away; and no man saw or knew it or awoke. For they were all asleep, because a deep sleep from the Lord had fallen on them.

И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от Господа беше паднал на тях.

13 N ow David went over to the other side, and stood on the top of a hill afar off, a great distance being between them.

Тогава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние.

14 A nd David called out to the people and to Abner the son of Ner, saying, “Do you not answer, Abner?” Then Abner answered and said, “Who are you, calling out to the king?”

И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя?

15 S o David said to Abner, “ Are you not a man? And who is like you in Israel? Why then have you not guarded your lord the king? For one of the people came in to destroy your lord the king.

А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израел? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти?

16 T his thing that you have done is not good. As the Lord lives, you deserve to die, because you have not guarded your master, the Lord ’s anointed. And now see where the king’s spear is, and the jug of water that was by his head.”

Не е добро това, което ти стори. В името на живия Господ, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.

17 T hen Saul knew David’s voice, and said, “ Is that your voice, my son David?” David said, “ It is my voice, my lord, O king.”

А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю.

18 A nd he said, “Why does my lord thus pursue his servant? For what have I done, or what evil is in my hand?

Каза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми?

19 N ow therefore, please, let my lord the king hear the words of his servant: If the Lord has stirred you up against me, let Him accept an offering. But if it is the children of men, may they be cursed before the Lord, for they have driven me out this day from sharing in the inheritance of the Lord, saying, ‘Go, serve other gods.’

И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако Господ те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове.

20 S o now, do not let my blood fall to the earth before the face of the Lord. For the king of Israel has come out to seek a flea, as when one hunts a partridge in the mountains.”

И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от Господнето присъствие; защото Израелевият цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите.

21 T hen Saul said, “I have sinned. Return, my son David. For I will harm you no more, because my life was precious in your eyes this day. Indeed I have played the fool and erred exceedingly.”

Тогава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка.

22 A nd David answered and said, “Here is the king’s spear. Let one of the young men come over and get it.

А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе.

23 M ay the Lord repay every man for his righteousness and his faithfulness; for the Lord delivered you into my hand today, but I would not stretch out my hand against the Lord ’s anointed.

А Господ да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу Господния помазаник.

24 A nd indeed, as your life was valued much this day in my eyes, so let my life be valued much in the eyes of the Lord, and let Him deliver me out of all tribulation.”

И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на Господа и Той да ме избави от всякакви беди.

25 T hen Saul said to David, “ May you be blessed, my son David! You shall both do great things and also still prevail.” So David went on his way, and Saul returned to his place.

Тогава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си.