1 T he Ziphites came to Saul at Gibeah, saying, Does not David hide himself on the hill of Hachilah, east of Jeshimon?

Тогава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон.

2 S o Saul arose and went down to the Wilderness of Ziph, with 3, 000 chosen men of Israel, to seek David.

И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израел. И търсѝ Давид в зифската пустиня.

3 S aul encamped on the hill of Hachilah, which is beside the road east of Jeshimon. But David remained in the wilderness. And when he saw that Saul came after him into the wilderness,

Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята,

4 D avid sent out spies and learned that Saul had actually come.

Давид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл.

5 D avid arose and came to the place where Saul had encamped, and saw where Saul lay with Abner son of Ner, commander of his army; and Saul was lying in the encampment, with the army encamped around him.

Тогава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него.

6 T hen David said to Ahimelech the Hittite and to Abishai son of Zeruiah, brother of Joab, Who will go down with me into the camp of Saul? And Abishai said, I will go down with you.

Тогава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб.

7 S o David and Abishai went to the army by night, and there Saul lay sleeping within the encampment with his spear stuck in the ground at his head; and Abner and the army lay round about him.

И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него.

8 T hen said Abishai to David, God has given your enemy into your hands this day. Now therefore let me smite him to the earth at once with one stroke of the spear, and I will not strike him twice.

Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя.

9 D avid said to Abishai, Do not destroy him; for who can raise his hand against the Lord’s anointed and be guiltless?

А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

10 D avid said, As the Lord lives, will smite him; or his day will come to die or he will go down in battle and perish.

Давид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на Господа, че Господ ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине.

11 T he Lord forbid that I should raise my hand against the Lord’s anointed; but take now the spear that is at his head and the bottle of water, and let us go.

Да не ми даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим.

12 S o David took the spear and the bottle of water from Saul’s head, and they got away. And no man saw or knew or wakened, for they were all asleep, because a deep sleep from the Lord had fallen upon them.

И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от Господа беше паднал на тях.

13 T hen David went over to the other side and stood on the top of the mountain afar off, a great space being between them.

Тогава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние.

14 D avid called to the army and Abner son of Ner, Will you answer, Abner? Abner replied, Who are you, calling the king?

И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя?

15 D avid said to Abner, Are you not a valiant man? Who is like you in Israel? Why then have you not guarded your lord the king? For one of the people came in to destroy the king your lord.

А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израел? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти?

16 T his thing is not good that you have done. As the Lord lives, you deserve to die, because you have not guarded your master, the Lord’s anointed. And now see where the king’s spear is and the bottle of water that was at his head.

Не е добро това, което ти стори. В името на живия Господ, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.

17 A nd Saul knew David’s voice and said, Is this your voice, my son David? And David said, My voice, my lord O king!

А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю.

18 A nd David said, Why does my lord thus pursue his servant? What have I done? Or what evil is in my hand ?

Каза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми?

19 N ow therefore, I pray you, let my lord the king hear the words of his servant. If the Lord has stirred you up against me, let Him accept an offering; but if it is men, may they be cursed before the Lord, for they have driven me out this day that I should have no share in the inheritance of the Lord, saying, Go, serve other gods.

И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако Господ те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове.

20 N ow therefore, let not my blood fall to the earth away from the presence of the Lord; for the king of Israel is come out to seek one flea, as when one hunts a partridge in the mountains.

И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от Господнето присъствие; защото Израелевият цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите.

21 T hen said Saul, I have sinned. Return, my son David, for I will no more do you harm, because my life was precious in your eyes this day. Behold, I have played the fool and have erred exceedingly.

Тогава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка.

22 D avid answered, See the king’s spear! Let one of the young men come and get it.

А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе.

23 T he Lord rewards every man for his righteousness and his faithfulness; for the Lord delivered you into my hands today, but I would not stretch forth my hand against the Lord’s anointed.

А Господ да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу Господния помазаник.

24 A nd behold, as your life was precious today in my sight, so let my life be precious in the sight of the Lord, and let Him deliver me out of all tribulation.

И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на Господа и Той да ме избави от всякакви беди.

25 T hen Saul said to David, May you be blessed, my son David; you will both do mightily and surely prevail. So David went on his way, and Saul returned to his place.

Тогава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си.