1 T hen sang Deborah and Barak son of Abinoam on that day, saying,

В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:

2 F or the leaders who took the lead in Israel, for the people who offered themselves willingly, bless the Lord!

Затова, че в Израел водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете Господа.

3 H ear, O kings; give ear, O princes; I will sing to the Lord. I will sing praise to the Lord, the God of Israel.

Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Израелевия Бог, ще пея хвала.

4 L ord, when You went forth out of Seir, when You marched out of the field of Edom, the earth trembled and the heavens also dropped, yes, the clouds dropped water.

Господи, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода.

5 T he mountains quaked at the presence of the Lord, yes, yonder Sinai at the presence of the Lord, the God of Israel.

Планините се разтопиха от присъствието Господне, самият Синай - от присъствието на Господа, Израелевия Бог.

6 A fter the days of Shamgar son of Anath, after the days of Jael the caravans ceased, travelers walked through byways.

В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана.

7 T he villages were unoccupied and rulers ceased in Israel until you arose—you, Deborah, arose—a mother in Israel.

Престанаха управниците в Израел; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израел.

8 t hey chose new gods; then war was in the gates. Was there a shield or spear seen among 40, 000 in Israel?

Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израел?

9 M y heart goes out to the commanders of Israel who offered themselves willingly among the people. Bless the Lord!

Сърцето ми е към началниците на Израел, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

10 T ell of it—you who ride on white donkeys, you who sit on rich carpets, and you who walk by the way.

Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това!

11 F ar from the noise of archers in the places of drawing water, there shall they rehearse the righteous acts of the Lord, even the righteous acts toward His villagers in Israel. Then the people of the Lord went down to the gates.

Далеч от кипежа на стрелците, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израел. Тогава народът Господен слезе при портите.

12 A wake, awake, Deborah! Awake, awake, utter a song! Arise, Barak, and lead away your captives, you son of Abinoam.

Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам!

13 T hen down marched the remnant of the nobles, the people of the Lord marched down for Me against the mighty.

Тогава направи остатък от народа да владее благородните; Господ ме направи да владея силните.

14 O ut of Ephraim they came down whose root is in Amalek, after you, Benjamin, with your kinsmen. Out of Machir came down commanders and lawgivers, and out of Zebulun those who handle the pen or stylus of the writer.

Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон - онези, които държат жезъл на повелител.

15 A nd the princes of Issachar came with Deborah, and Issachar was faithful to Barak; into the valley they rushed forth at his heels. among the clans of Reuben were great searchings of heart.

И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения.

16 W hy did you linger among the sheepfolds listening to the piping for the flocks? Among the clans of Reuben there were great searchings of heart.

Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания.

17 G ilead remained beyond the Jordan, and why did Dan stay with the ships? Asher sat still on the seacoast and remained by his creeks.

Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си.

18 B ut Zebulun was a people who endangered their lives to the death; Naphtali did also on the heights of the field.

Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим - по опасните места на полето.

19 T he kings came and fought, then fought the kings of Canaan at Taanach by the waters of Megiddo. Gain of booty they did not obtain.

Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха.

20 F rom the heavens the stars fought, from their courses they fought against Sisera.

От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21 T he torrent Kishon swept away, the onrushing torrent, the torrent Kishon. O my soul, march on with strength!

Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя.

22 T hen the horses’ hoofs beat loudly because of the galloping of valiant riders.

Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане - стремителното тичане на силните им.

23 C urse Meroz, said the messenger of the Lord. Curse bitterly its inhabitants, because they came not to the help of the Lord, to the help of the Lord against the mighty!

Кълнете Мироз, каза ангелът Господен, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните.

24 B lessed above women shall Jael, the wife of Heber the Kenite, be; blessed shall she be above women in the tent.

Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.

25 a sked for water, and she gave milk; she brought him curds in a lordly dish.

Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша.

26 S he put her hand to the tent pin, and her right hand to the workmen’s hammer. And with the wooden hammer she smote Sisera, she smote his head, yes, she struck and pierced his temple.

Ръката си протегна към кола и десницата си - към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му.

27 H e sank, he fell, he lay still at her feet. At her feet he sank, he fell; where he sank, there he fell—dead!

В краката ѝ се повали, падна; простря се; в краката ѝ се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.

28 T he mother of Sisera looked out at a window and wailed through the lattice, Why is his chariot so long in coming? Why do the hoofbeats of his chariots tarry?

Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29 H er wise ladies answered her, yet she repeated her words to herself,

Мъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:

30 H ave they not found and been dividing the spoil? A maiden or two for every man, a spoil of dyed garments for Sisera, a spoil of dyed stuffs embroidered, two pieces of dyed work embroidered for my neck as spoil?

Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените.

31 S o let all Your enemies perish, O Lord! But let those who love Him be like the sun when it rises in its might. And the land had peace and rest for forty years.

Така да погинат всички твои врагове, Господи; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.