1 T hen David went to Nob, to Ahimelech the priest; and Ahimelech was afraid at meeting David, and said to him, Why are you alone and no man with you?

Тогава Давид отиде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид със страх, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе?

2 D avid said to Ahimelech the priest, The king has charged me with a matter and has told me, Let no man know anything of the mission on which I send you and with what I have charged you. I have appointed the young men to a certain place.

Давид отговори на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за това, за което те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците еди-кое си и еди-кое си място.

3 N ow what do you have on hand? Give me five loaves of bread, or whatever you may have.

А сега, какво имаш на разположение? Дай ми пет хляба или каквото ти се намира.

4 A nd the priest answered David, There is no common bread on hand, but there is hallowed bread—if the young men have kept themselves at least from women.

И свещеникът отговори на Давид: Нямам останал нито един обикновен хляб; но има осветени хлябове - ако момците са се въздържали поне от жени.

5 A nd David told the priest, Truly women have been kept from us in these three days since I came out, and the food bags and utensils of the young men are clean, and although the bread will be used in a secular way, it will be set apart in the clean bags.

Давид отвърна на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас през тези три дни, откакто тръгнах. Съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече друг хляб се освещава днес в съда.

6 S o the priest gave him holy bread, for there was no bread there but the showbread which was taken from before the Lord to put hot bread in its place the day when it was taken away.

И така свещеникът му даде осветените хлябове; защото там нямаше друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали отпред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнати другите.

7 N ow a certain man of Saul’s servants was there that day, detained before the Lord; his name was Doeg the Edomite, the chief of Saul’s herdsmen.

(А същия ден там имаше задържа̀н пред Господа един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.)

8 D avid said to Ahimelech, Do you have at hand a sword or spear? The king’s business required haste, and I brought neither my sword nor my weapons with me.

Давид каза също на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех със себе си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна.

9 T he priest said, The sword of Goliath the Philistine, whom you slew in the Valley of Elah, see, it is here wrapped in a cloth behind the ephod; if you will take that, do so, for there is no other here. And David said, There is none like that; give it to me.

Свещеникът отговори: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, е обвит в кърпа зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен този. И Давид каза: Няма друг като него, дай ми го.

10 D avid arose and fled that day from Saul and went to Achish king of Gath.

Така в онзи ден Давид избяга от Саул и отиде при гетския цар Анхус.

11 T he servants of Achish said to him, Is not this David, the king of the land? Did they not sing one to another of him in their dances: Saul has slain his thousands, and David his ten thousands?

А слугите на Анхус му казаха: Този Давид не е ли цар на онази земя? Не е ли той, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро, като казваха: Саул порази хиляди, а Давид - десетки хиляди?

12 D avid took these words to heart and was much afraid of Achish king of Gath.

И Давид, като пазеше тези думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

13 A nd he changed his behavior before them, and pretended to be insane in their hands, and scribbled on the gate doors, and drooled on his beard.

Затова промени поведението си пред тях и се престори на луд, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

14 T hen said Achish to his servants, You see the man is mad. Why then have you brought him to me?

Тогава Анхус каза на слугите си: Не виждате ли, че този човек е луд! Защо го доведохте при мене?

15 H ave I need of madmen, that you bring this fellow to play the madman in my presence? Shall this fellow come into my house?

Малко ли са моите луди, че сте довели този да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?