1 W hen King Hezekiah heard it, he rent his clothes and covered himself with sackcloth and went into the house of the Lord.

А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2 A nd he sent Eliakim, who was over his household, Shebna the scribe, and the older priests, covered with sackcloth, to Isaiah the prophet the son of Amoz.

И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исая, Амосовия син.

3 T hey said to him, Hezekiah says: This is a day of distress, of rebuke and chastisement, and blasphemous and insolent insult; for children have come to the birth, and there is no strength to bring them forth.

Те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден, защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

4 I t may be that the Lord your God will hear all the words of the Rabshakeh, whom the king of Assyria has sent to mock, reproach, insult, and defy the living God, and will rebuke the words which the Lord your God has heard. So raise your prayer for the remnant that is left.

Може би Господ, твоят Бог, ще чуе всички думи на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу; затова възнеси молба за остатъка, който е оцелял.

5 S o the servants of King Hezekiah came to Isaiah.

И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая,

6 I saiah said to them, Say to your master, Thus says the Lord: Do not be afraid because of the words you have heard, with which the servants of the king of Assyria have reviled and blasphemed Me.

Исая им каза: Така да предадете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7 B ehold, I will put a spirit in him so that he will hear a rumor and return to his own land, and I will cause him to fall by the sword in his own country.

Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.

8 S o the Rabshakeh returned and found the king of Assyria fighting against Libnah; for he had heard that the king had left Lachish.

И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.

9 A nd Sennacherib king of Assyria heard concerning Tirhakah king of Ethiopia, He has come to make war against you. And when he heard it, he sent messengers again to Hezekiah, saying,

А царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, пра̀ти пак посланици до Езекия, като каза:

10 S ay this to Hezekiah king of Judah: Let not your God on Whom you rely deceive you by saying, Jerusalem shall not be delivered into the hand of the king of Assyria.

Така да говорите на Юдейския цар Езекия: Твоят Бог, на Когото се уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 B ehold, you have heard what the Assyrian kings have done to all lands, destroying them utterly. And shall you be delivered?

Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?

12 H ave the gods of the nations delivered those whom my ancestors have destroyed, as Gozan, Haran, Rezeph, and the people of Eden who were in Telassar?

Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 W here are the kings of Hamath, of Arpad, of the city of Sepharvaim, of Hena, and Ivvah?

Къде е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 H ezekiah received the letter from the hand of the messengers and read it. And he went up into the house of the Lord and spread it before the Lord.

А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, той отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 A nd Hezekiah prayed: O Lord, the God of Israel, Who is enthroned above the cherubim, You are the God, You alone, of all the kingdoms of the earth. You have made the heavens and the earth.

И Езекия се помоли пред Господа: Господи, Боже Израелев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.

16 L ord, bow down Your ear and hear; Lord, open Your eyes and see; hear the words of Sennacherib which he has sent to mock, reproach, insult, and defy the living God.

Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати този да похули живия Бог.

17 I t is true, Lord, that the Assyrian kings have laid waste the nations and their lands

Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

18 A nd have cast the gods of those peoples into the fire, for they were not gods but the work of men’s hands, wood and stone. So they have destroyed them.

и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

19 N ow therefore, O Lord our God, I beseech You, save us out of his hand, that all the kingdoms of the earth may know and understand that You, O Lord, are God alone.

И така, сега, Господи, Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

20 T hen Isaiah son of Amoz sent to Hezekiah, saying, Thus says the Lord, the God of Israel: Your prayer to Me about Sennacherib king of Assyria I have heard.

Тогава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израелевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

21 T his is the word that the Lord has spoken concerning him: The Virgin Daughter of Zion has despised you and laughed you to scorn; the Daughter of Jerusalem has wagged her head behind you.

Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, Сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.

22 W hom have you mocked and reviled and insulted and blasphemed? Against Whom have you raised your voice and haughtily lifted your eyes? Against the Holy One of Israel!

Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израелев.

23 B y your messengers you have mocked, reproached, insulted, and defied the Lord, and have said, With my many chariots I have gone up to the heights of the mountains, to the far recesses of Lebanon. I cut down its tall cedar trees and its choicest cypress trees. I entered its most distant retreat, its densest forest.

Господ си обидил ти чрез посланиците си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайното помещение по него, в гората на неговия Кармил.

24 I dug wells and drank foreign waters, and with the sole of my feet have I dried up all the streams of Egypt.

Аз изкопах и пих чужди води и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет.

25 H ave you not heard how I ordained long ago what now I have brought to pass? I planned it in olden times, that you should lay waste fortified cities, making them ruinous heaps.

Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.

26 T hat is why their inhabitants had little power, they were dismayed and confounded; they were like plants of the field, the green herb, the grass on the housetops, blasted before it is grown up.

Затова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и като жито, препълнено, преди да стане стъбло.

27 B ut I know your sitting down, your going out, your coming in, and your raging against Me.

Но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти и буйството ти против Мене.

28 B ecause your raging against Me and your arrogance and careless ease have come to My ears, therefore I will put My hook in your nose and My bridle in your lips, and I will turn you back by the way you came, O king of Assyria.

Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си - в устните ти, и ще те върна през пътя, по който си дошъл.

29 A nd this shall be the sign to you: you shall eat this year what grows of itself, also in the second year what springs up voluntarily. But in the third year sow and reap, plant vineyards and eat their fruit.

И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година - това, което израства от същото; а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.

30 A nd the remnant that has survived of the house of Judah shall again take root downward and bear fruit upward.

И оцелялото от Юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе.

31 F or out of Jerusalem shall go forth a remnant, and a band of survivors out of Mount Zion. The zeal of the Lord of hosts shall perform this.

Защото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион - оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

32 T herefore thus says the Lord concerning the king of Assyria: He shall not come into this city or shoot an arrow here or come before it with shield or cast up a siege mound against it.

Затова така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила.

33 B y the way that he came, by that way shall he return, and he shall not come into this city, says the Lord.

По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва Господ;

34 F or I will defend this city to save it, for My own sake and for My servant David’s sake.

защото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.

35 A nd it all came to pass, for that night the Angel of the Lord went forth and slew 185, 000 in the camp of the Assyrians; and when arose early in the morning, behold, all these were dead bodies.

И в същата нощ ангел Господен излезе и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато на сутринта станаха хората, всички онези бяха мъртви трупове.

36 S o Sennacherib king of Assyria departed and returned and dwelt at Nineveh.

И така, асирийският цар Сенахирим си тръгна, върна се и живееше в Ниневия.

37 A nd as he was worshiping in the house of Nisroch his god, Adrammelech and Sharezer his sons killed him with the sword, and they escaped to the land of Armenia or Ararat. Esarhaddon his son reigned in his stead.

А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.