1 W hen the Canaanite king of Arad, who dwelt in the South (the Negeb), heard that Israel was coming by the way of Atharim, he fought against Israel and took some of them captive.

А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, като чу, че Израел идва през пътя Атарим, воюва̀ против Израел и хвана от тях пленници.

2 A nd Israel vowed a vow to the Lord, and said, If You will indeed deliver this people into my hand, then I will utterly destroy their cities.

Тогава Израел направи оброк на Господа, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

3 A nd the Lord hearkened to Israel and gave over the Canaanites. And they utterly destroyed them and their cities; and the name of the place was called Hormah.

И Господ послуша гласа на Израел и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото бе наречено Хорма.

4 A nd they journeyed from Mount Hor by the way to the Red Sea, to go around the land of Edom, and the people became impatient (depressed, much discouraged), because of the way.

А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя.

5 A nd the people spoke against God and against Moses, Why have you brought us out of Egypt to die in the wilderness? For there is no bread, neither is there any water, and we loathe this light (contemptible, unsubstantial) manna.

И народът говорѝ против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.

6 T hen the Lord sent fiery (burning) serpents among the people; and they bit the people, and many Israelites died.

Затова Господ изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израел.

7 A nd the people came to Moses, and said, We have sinned, for we have spoken against the Lord and against you; pray to the Lord, that He may take away the serpents from us. So Moses prayed for the people.

Тогава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа.

8 A nd the Lord said to Moses, Make a fiery serpent and set it on a pole; and everyone who is bitten, when he looks at it, shall live.

А Господ каза на Моисей: Направѝ си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.

9 A nd Moses made a serpent of bronze and put it on a pole, and if a serpent had bitten any man, when he looked to the serpent of bronze '> attentively, expectantly, with a steady and absorbing gaze], he lived.

И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.

10 A nd the Israelites journeyed on and encamped at Oboth.

Тогава израелтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

11 T hey journeyed from Oboth and encamped at Iye-abarim, in the wilderness opposite Moab, toward the sunrise.

И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

12 F rom there they journeyed and encamped in the Valley of Zared.

Оттам отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

13 F rom there they journeyed and encamped on the other side of Arnon, which is in the desert or wilderness that extends from the frontier of the Amorites; for Arnon is the boundary of Moab, between Moab and the Amorites.

Оттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

14 T hat is why it is said in the Book of the Wars of the Lord: Waheb in Suphah, and the valleys of the Arnon,

Затова е казано в книгата на Господните войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон,

15 A nd the slope of the valleys that stretch toward the site of Ar and find support on the border of Moab.

и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границите на Моав.

16 F rom there the Israelites went on to Beer, the well of which the Lord had said to Moses, Assemble the people together and I will give them water.

А оттам дойдоха при Вир. Този е кладенецът, за който Господ каза на Моисей: Събери народа и ще му дам вода.

17 T hen Israel sang this song, Spring up, O well! Let all sing to it,

Тогава Израел изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него.

18 T he fountain that the princes opened, that the nobles of the people hollowed out from their staves. And from the wilderness or desert to Mattanah,

Кладенец изкопаха първенците, благородните от народа изкопаха, чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана

19 A nd from Mattanah to Nahaliel, and from Nahaliel to Bamoth,

и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

20 A nd from Bamoth to the valley that is in the field of Moab, to the top of Pisgah which looks down upon Jeshimon and the desert.

а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон.

21 A nd Israel sent messengers to Sihon king of the Amorites, saying,

Тогава Израел изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

22 L et me pass through your land. We will not turn aside into field or vineyard; we will not drink the water of the wells. We will go by the king’s highway until we have passed your border.

Остави ме да мина през земята ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята; не искаме да пием вода от кладенците; през царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.

23 B ut Sihon would not allow Israel to pass through his border. Instead Sihon gathered all his people together and went out against Israel into the wilderness, and came to Jahaz, and he fought against Israel.

А Сион не пусна Израел да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе и се опълчи срещу Израел в пустинята, и дойде в Яса и воюва̀ против Израел.

24 A nd Israel smote the king of the Amorites with the edge of the sword and possessed his land from the river Arnon to the river Jabbok, as far as the Ammonites, for the boundary of the Ammonites was strong.

Но Израел го порази с острието на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше укрепена.

25 A nd Israel took all these cities and dwelt in all the cities of the Amorites, in Heshbon and in all its towns.

Израел завладя всички тези градове; и Израел се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

26 F or Heshbon was the city of Sihon king of the Amorites, who had fought against the former king of Moab and taken all his land out of his hand, as far as Arnon.

Понеже Есевон беше град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.

27 T hat is why those who sing ballads say, Come to Heshbon, let the city of Sihon be built and established.

Затова онези, които говорят с притчи, казват: Дойдете в Есевон. Да се съгради и да се закрепи градът Сионов.

28 F or fire has gone out of Heshbon, a flame from the city of Sihon; it has devoured Ar of Moab and the lords of the heights of the Arnon.

Защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сионов; изгори Ар моавски и първенци на високите места на Арнон.

29 W oe to you, Moab! You are undone, O people of Chemosh! Moab has given his sons as fugitives and his daughters into captivity to Sihon king of the Amorites.

Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосов народ! Даде синовете си на бяг и дъщерите си на плен при Сион, аморейския цар.

30 W e have shot them down; Heshbon has perished as far as Dibon, and we have laid them waste as far as Nophah, which reaches to Medeba.

Ние ги простреляхме; Есевон погина до Девон; и ги запустихме до Нофа, която се простира до Медева.

31 T hus Israel dwelt in the land of the Amorites.

Така Израел се засели в земята на аморейците.

32 A nd Moses sent to spy out Jazer, and they took its villages and dispossessed the Amorites who were there.

После Моисей изпрати хора да съгледат Язир; и като превзеха селата му, прогониха аморейците, които бяха в тях.

33 T hen they turned and went up by the way of Bashan; and Og the king of Bashan went out against them, he and all his people, to battle at Edrei.

Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.

34 B ut the Lord said to Moses, Do not fear him, for I have delivered him and all his people and his land into your hand; and you shall do to him as you did to Sihon king of the Amorites, who dwelt at Heshbon.

Но Господ каза на Моисей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

35 S o the Israelites slew Og and his sons and all his people until there was not one left alive, And they possessed his land.

И така, поразиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял; и завладяха земята му.