1 B ut the hunger and destitution and starvation were very severe and extremely distressing in the land.

А гладът се увеличаваше в страната.

2 A nd when had eaten up the grain which the men had brought from Egypt, their father said to them, Go again; buy us a little food.

И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.

3 B ut Judah said to him, The man solemnly and sternly warned us, saying, You shall not see my face again unless your brother is with you.

А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

4 I f you will send our brother with us, we will go down and buy you food;

Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

5 B ut if you will not send him, we will not go down; for the man said to us, You shall not see my face unless your brother is with you.

но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

6 A nd Israel said, Why did you do me such a wrong and suffer this evil to come upon me by telling the man that you had another brother?

А Израел запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?

7 A nd they said, The man asked us straightforward questions about ourselves and our relatives. He said, Is your father still alive? Have you another brother? And we answered him accordingly. How could we know that he would say, Bring your brother down here?

А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си.

8 A nd Judah said to Israel his father, Send the lad with me and we will arise and go, that we may live and not die, both we and you and also our little ones.

Тогава Юда каза на баща си Израел: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и децата ни.

9 I will be security for him; you shall require him of me; if I do not bring him back to you and put him before you, then let me bear the blame forever.

Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги.

10 F or if we had not lingered like this, surely by now we would have returned the second time.

Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път.

11 A nd their father Israel said to them, If it must be so, now do this; take of the choicest products in the land in your sacks and carry down a present to the man, a little balm (balsam) and a little honey, aromatic spices and gum (of rock rose) or ladanum, pistachio nuts, and almonds.

Тогава баща им Израел каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на нашата земя - малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - и ги занесете подарък на човека.

12 A nd take double the money with you; and the money that was put back in the mouth of your sacks, carry it again with you; there is a possibility that was an oversight.

Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка.

13 T ake your brother and arise and return to the man;

Вземете и брат си и станете, и идете при човека.

14 M ay God Almighty give you mercy and favor before the man, that he may release to you your other brother and Benjamin. If I am bereaved, I am bereaved.

А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца.

15 T hen the men took the present, and they took double the money with them, and Benjamin; and they arose and went down to Egypt and stood before Joseph.

Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф.

16 A nd when Joseph saw Benjamin with them, he said to the steward of his house, Bring the men into the house and kill an animal and make ready, for the men will dine with me at noon.

А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне.

17 A nd the man did as Joseph ordered and brought the men to Joseph’s house.

И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом.

18 T he men were afraid because they were brought to Joseph’s house; and they said, We are brought in because of the money that was returned in our sacks the first time we came, so that he may find occasion to accuse and assail us, take us for slaves, and seize our donkeys.

А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

19 S o they came near to the steward of Joseph’s house and talked with him at the door of the house,

Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха:

20 A nd said, O sir, we came down truly the first time to buy food;

Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

21 A nd when we came to the inn, we opened our sacks and there was each man’s money, full weight, returned in the mouth of his sack. Now we have brought it back again.

а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си.

22 A nd we have brought down with us other money to buy food; we do not know who put our money in our sacks.

Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.

23 B ut said, Peace be to you, fear not; your God and the God of your father has given you treasure in your sacks. I received your money. And he brought Simeon out to them.

А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон.

24 A nd the man brought the men into Joseph’s house and gave them water, and they washed their feet; and he gave their donkeys provender.

И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им.

25 A nd they made ready the present they had brought for Joseph before his coming at noon, for they heard that they were to dine there.

А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

26 A nd when Joseph came home, they brought into the house to him the present which they had with them, and bowed themselves to him to the ground.

И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

27 H e asked them of their welfare and said, Is your old father well, of whom you spoke? Is he still alive?

И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

28 A nd they answered, Your servant our father is in good health; he is still alive. And they bowed down their heads and made obeisance.

А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.

29 A nd he looked up and saw his brother Benjamin, his mother’s son, and said, Is this your youngest brother, of whom you spoke to me? And he said, God be gracious to you, my son!

Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой.

30 A nd Joseph hurried from the room, for his heart yearned for his brother, and he sought privacy to weep; so he entered his chamber and wept there.

И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

31 A nd he washed his face and went out, and, restraining himself, said, Let dinner be served.

После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб.

32 A nd set out for by himself, and for by themselves, and for those Egyptians who ate with him by themselves, according to the Egyptian custom not to eat food with the Hebrews; for that is an abomination to the Egyptians.

Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

33 A nd were given seats before him—the eldest according to his birthright and the youngest according to his youth; and the men looked at one another amazed.

И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си.

34 t ook and sent helpings to them from before him, but Benjamin’s portion was five times as much as any of theirs. And they drank freely and were merry with him.

Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.