1 N ow the famine was severe in the land.

А гладът се увеличаваше в страната.

2 S o it came about when they had finished eating the grain which they had brought from Egypt, that their father said to them, “Go back, buy us a little food.”

И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.

3 J udah spoke to him, however, saying, “ The man solemnly warned us, ‘You shall not see my face unless your brother is with you.’

А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

4 I f you send our brother with us, we will go down and buy you food.

Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

5 B ut if you do not send him, we will not go down; for the man said to us, ‘You will not see my face unless your brother is with you.’”

но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

6 T hen Israel said, “Why did you treat me so badly by telling the man whether you still had another brother?”

А Израел запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?

7 B ut they said, “The man questioned particularly about us and our relatives, saying, ‘ Is your father still alive? Have you another brother?’ So we answered his questions. Could we possibly know that he would say, ‘Bring your brother down’?”

А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си.

8 J udah said to his father Israel, “Send the lad with me and we will arise and go, that we may live and not die, we as well as you and our little ones.

Тогава Юда каза на баща си Израел: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и децата ни.

9 I myself will be surety for him; you may hold me responsible for him. If I do not bring him back to you and set him before you, then let me bear the blame before you forever.

Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги.

10 F or if we had not delayed, surely by now we could have returned twice.”

Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път.

11 T hen their father Israel said to them, “If it must be so, then do this: take some of the best products of the land in your bags, and carry down to the man as a present, a little balm and a little honey, aromatic gum and myrrh, pistachio nuts and almonds.

Тогава баща им Израел каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на нашата земя - малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - и ги занесете подарък на човека.

12 T ake double the money in your hand, and take back in your hand the money that was returned in the mouth of your sacks; perhaps it was a mistake.

Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка.

13 T ake your brother also, and arise, return to the man;

Вземете и брат си и станете, и идете при човека.

14 a nd may God Almighty grant you compassion in the sight of the man, so that he will release to you your other brother and Benjamin. And as for me, if I am bereaved of my children, I am bereaved.”

А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца.

15 S o the men took this present, and they took double the money in their hand, and Benjamin; then they arose and went down to Egypt and stood before Joseph. Joseph Sees Benjamin

Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф.

16 W hen Joseph saw Benjamin with them, he said to his house steward, “Bring the men into the house, and slay an animal and make ready; for the men are to dine with me at noon.”

А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне.

17 S o the man did as Joseph said, and brought the men to Joseph’s house.

И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом.

18 N ow the men were afraid, because they were brought to Joseph’s house; and they said, “ It is because of the money that was returned in our sacks the first time that we are being brought in, that he may seek occasion against us and fall upon us, and take us for slaves with our donkeys.”

А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

19 S o they came near to Joseph’s house steward, and spoke to him at the entrance of the house,

Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха:

20 a nd said, “Oh, my lord, we indeed came down the first time to buy food,

Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

21 a nd it came about when we came to the lodging place, that we opened our sacks, and behold, each man’s money was in the mouth of his sack, our money in full. So we have brought it back in our hand.

а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си.

22 W e have also brought down other money in our hand to buy food; we do not know who put our money in our sacks.”

Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.

23 H e said, “ Be at ease, do not be afraid. Your God and the God of your father has given you treasure in your sacks; I had your money.” Then he brought Simeon out to them.

А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон.

24 T hen the man brought the men into Joseph’s house and gave them water, and they washed their feet; and he gave their donkeys fodder.

И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им.

25 S o they prepared the present for Joseph’s coming at noon; for they had heard that they were to eat a meal there.

А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

26 W hen Joseph came home, they brought into the house to him the present which was in their hand and bowed to the ground before him.

И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

27 T hen he asked them about their welfare, and said, “ Is your old father well, of whom you spoke? Is he still alive?”

И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

28 T hey said, “Your servant our father is well; he is still alive.” They bowed down in homage.

А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.

29 A s he lifted his eyes and saw his brother Benjamin, his mother’s son, he said, “Is this your youngest brother, of whom you spoke to me?” And he said, “ May God be gracious to you, my son.”

Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой.

30 J oseph hurried out for he was deeply stirred over his brother, and he sought a place to weep; and he entered his chamber and wept there.

И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

31 T hen he washed his face and came out; and he controlled himself and said, “ Serve the meal.”

После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб.

32 S o they served him by himself, and them by themselves, and the Egyptians who ate with him by themselves, because the Egyptians could not eat bread with the Hebrews, for that is loathsome to the Egyptians.

Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

33 N ow they were seated before him, the firstborn according to his birthright and the youngest according to his youth, and the men looked at one another in astonishment.

И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си.

34 H e took portions to them from his own table, but Benjamin’s portion was five times as much as any of theirs. So they feasted and drank freely with him.

Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.