1 H ow dark the gold has become, How the pure gold has changed! The sacred stones are poured out At the corner of every street.

Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всички улици.

2 T he precious sons of Zion, Weighed against fine gold, How they are regarded as earthen jars, The work of a potter’s hands!

Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, как се смятат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

3 E ven jackals offer the breast, They nurse their young; But the daughter of my people has become cruel Like ostriches in the wilderness.

Даже чакалите подават гърди и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като щраусите в пустинята;

4 T he tongue of the infant cleaves To the roof of its mouth because of thirst; The little ones ask for bread, But no one breaks it for them.

защото езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

5 T hose who ate delicacies Are desolate in the streets; Those reared in purple Embrace ash pits.

Онези, които ядеха отбрани ястия, лежат небрежни по улиците; възпитаните в мораво прегръщат бунището.

6 F or the iniquity of the daughter of my people Is greater than the sin of Sodom, Which was overthrown as in a moment, And no hands were turned toward her.

Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съсипан в един миг, без да са го докосвали човешки ръце.

7 H er consecrated ones were purer than snow, They were whiter than milk; They were more ruddy in body than corals, Their polishing was like lapis lazuli.

Благородните ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им - по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

8 T heir appearance is blacker than soot, They are not recognized in the streets; Their skin is shriveled on their bones, It is withered, it has become like wood.

а сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

9 B etter are those slain with the sword Than those slain with hunger; For they pine away, being stricken For lack of the fruits of the field.

По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад; защото тези чезнат, прободени от липса на полските произведения.

10 T he hands of compassionate women Boiled their own children; They became food for them Because of the destruction of the daughter of my people.

Ръцете на милозливите жени свариха децата им; те им станаха храна при разорението на дъщерята на народа ми.

11 T he Lord has accomplished His wrath, He has poured out His fierce anger; And He has kindled a fire in Zion Which has consumed its foundations.

Господ извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изгори основите му.

12 T he kings of the earth did not believe, Nor did any of the inhabitants of the world, That the adversary and the enemy Could enter the gates of Jerusalem.

Земните царе не вярваха, нито живеещите по целия свят, че щеше да влезе противник и неприятел в йерусалимските порти.

13 B ecause of the sins of her prophets And the iniquities of her priests, Who have shed in her midst The blood of the righteous;

А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, които проливаха кръвта на праведните сред него.

14 T hey wandered, blind, in the streets; They were defiled with blood So that no one could touch their garments.

Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че хората не можеха да се допират до дрехите им.

15 “ Depart! Unclean!” they cried of themselves. “Depart, depart, do not touch!” So they fled and wandered; Men among the nations said, “They shall not continue to dwell with us.”

Отстъпете, вие, нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; а когато те бягаха и се скитаха, между народите се говореше: Няма вече да бъдат пришълци с нас.

16 T he presence of the Lord has scattered them, He will not continue to regard them; They did not honor the priests, They did not favor the elders.

Гневът на Господа ги разпръсна; Той не иска вече да гледа към тях; свещеническо лице не почетоха, над старци не се смилиха.

17 Y et our eyes failed, Looking for help was useless; In our watching we have watched For a nation that could not save.

И досега очите ни се изнуряват от чакане на суетната за нас помощ; надявахме се на народ, който не можеше да спасява.

18 T hey hunted our steps So that we could not walk in our streets; Our end drew near, Our days were finished For our end had come.

Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! Краят ни дойде.

19 O ur pursuers were swifter Than the eagles of the sky; They chased us on the mountains, They waited in ambush for us in the wilderness.

Онези, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20 T he breath of our nostrils, the Lord’s anointed, Was captured in their pits, Of whom we had said, “Under his shadow We shall live among the nations.”

Помазаникът Господен, диханието на ноздрите ни, този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21 R ejoice and be glad, O daughter of Edom, Who dwells in the land of Uz; But the cup will come around to you as well, You will become drunk and make yourself naked.

Радвай се и се весели, дъще едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш!

22 T he punishment of your iniquity has been completed, O daughter of Zion; He will exile you no longer. But He will punish your iniquity, O daughter of Edom; He will expose your sins!

Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен; а ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие съгрешенията ти.