1 A nd it came about in the days of Amraphel king of Shinar, Arioch king of Ellasar, Chedorlaomer king of Elam, and Tidal king of Goiim,

В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарския цар Ариох, Еламския цар Ходологомор и Гоимския цар Тидал

2 t hat they made war with Bera king of Sodom, and with Birsha king of Gomorrah, Shinab king of Admah, and Shemeber king of Zeboiim, and the king of Bela (that is, Zoar).

тези царе обявиха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала (която е Сигор).

3 A ll these came as allies to the valley of Siddim (that is, the Salt Sea).

Всички те се събраха в Сидимската долина (където е сега Соленото море).

4 T welve years they had served Chedorlaomer, but the thirteenth year they rebelled.

Дванадесет години се бяха подчинявали на Ходологомор, а в тринадесетата въстанаха.

5 I n the fourteenth year Chedorlaomer and the kings that were with him, came and defeated the Rephaim in Ashteroth-karnaim and the Zuzim in Ham and the Emim in Shaveh-kiriathaim,

В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, и поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим

6 a nd the Horites in their Mount Seir, as far as El-paran, which is by the wilderness.

и хорейците в поляната им Сиир, до Ел-фаран, който е при пустинята.

7 T hen they turned back and came to En-mishpat (that is, Kadesh), and conquered all the country of the Amalekites, and also the Amorites, who lived in Hazazon-tamar.

А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат (който е Кадис) и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и аморейците, които живееха в Асасон-тамар.

8 A nd the king of Sodom and the king of Gomorrah and the king of Admah and the king of Zeboiim and the king of Bela (that is, Zoar) came out; and they arrayed for battle against them in the valley of Siddim,

Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала (която е Сигор) излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина:

9 a gainst Chedorlaomer king of Elam and Tidal king of Goiim and Amraphel king of Shinar and Arioch king of Ellasar—four kings against five.

против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. Имаше четирима царе против петимата.

10 N ow the valley of Siddim was full of tar pits; and the kings of Sodom and Gomorrah fled, and they fell into them. But those who survived fled to the hill country.

А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският цар и Гоморският цар, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото.

11 T hen they took all the goods of Sodom and Gomorrah and all their food supply, and departed.

И победителите задигнаха цялото имущество на Содом и Гомор и цялата им храна и си отидоха.

12 T hey also took Lot, Abram’s nephew, and his possessions and departed, for he was living in Sodom.

Взеха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имуществото му и си отидоха.

13 T hen a fugitive came and told Abram the Hebrew. Now he was living by the oaks of Mamre the Amorite, brother of Eshcol and brother of Aner, and these were allies with Abram.

А един от избавилите се дойде и извести това на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на аморееца Мамврий, брат на Есхол и брат на Анер, които бяха Аврамови съюзници.

14 W hen Abram heard that his relative had been taken captive, he led out his trained men, born in his house, three hundred and eighteen, and went in pursuit as far as Dan.

А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и гонѝ неприятелите до Дан.

15 H e divided his forces against them by night, he and his servants, and defeated them, and pursued them as far as Hobah, which is north of Damascus.

И през нощта той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е отляво на Дамаск.

16 H e brought back all the goods, and also brought back his relative Lot with his possessions, and also the women, and the people. God’s Promise to Abram

И възвърна цялото имущество, върна и брат си Лот с имуществото му, както и жените и народа. Мелхиседек и Аврам

17 T hen after his return from the defeat of Chedorlaomer and the kings who were with him, the king of Sodom went out to meet him at the valley of Shaveh (that is, the King’s Valley).

И като се върна Аврам от поражението на Ходологомор и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина (която е Царевата долина).

18 A nd Melchizedek king of Salem brought out bread and wine; now he was a priest of God Most High.

Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино

19 H e blessed him and said, “Blessed be Abram of God Most High, Possessor of heaven and earth;

и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;

20 A nd blessed be God Most High, Who has delivered your enemies into your hand.” He gave him a tenth of all.

благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко.

21 T he king of Sodom said to Abram, “Give the people to me and take the goods for yourself.”

А Содомският цар каза на Аврам: Дай ми хората, а имота задръж за себе си.

22 A bram said to the king of Sodom, “I have sworn to the Lord God Most High, possessor of heaven and earth,

Но Аврам отговори на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,

23 t hat I will not take a thread or a sandal thong or anything that is yours, for fear you would say, ‘I have made Abram rich.’

и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец, нито ремък за обувки, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам.

24 I will take nothing except what the young men have eaten, and the share of the men who went with me, Aner, Eshcol, and Mamre; let them take their share.”

Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете, които дойдоха с мен: Анер, Есхол и Мамврий - те нека вземат дела си.