1 A fterward Job opened his mouth and cursed the day of his birth.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 A nd Job said,

Йов проговори:

3 “ Let the day perish on which I was to be born, And the night which said, ‘A boy is conceived.’

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

4 “ May that day be darkness; Let not God above care for it, Nor light shine on it.

Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

5 “ Let darkness and black gloom claim it; Let a cloud settle on it; Let the blackness of the day terrify it.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

6 “ As for that night, let darkness seize it; Let it not rejoice among the days of the year; Let it not come into the number of the months.

Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

7 “ Behold, let that night be barren; Let no joyful shout enter it.

Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

8 “ Let those curse it who curse the day, Who are prepared to rouse Leviathan.

Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

9 “ Let the stars of its twilight be darkened; Let it wait for light but have none, And let it not see the breaking dawn;

Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

10 B ecause it did not shut the opening of my mother’s womb, Or hide trouble from my eyes.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

11 “ Why did I not die at birth, Come forth from the womb and expire?

Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

12 “ Why did the knees receive me, And why the breasts, that I should suck?

Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

13 “ For now I would have lain down and been quiet; I would have slept then, I would have been at rest,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

14 W ith kings and with counselors of the earth, Who rebuilt ruins for themselves;

Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

15 O r with princes who had gold, Who were filling their houses with silver.

или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

16 “ Or like a miscarriage which is discarded, I would not be, As infants that never saw light.

или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

17 “ There the wicked cease from raging, And there the weary are at rest.

Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

18 “ The prisoners are at ease together; They do not hear the voice of the taskmaster.

Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

19 “ The small and the great are there, And the slave is free from his master.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

20 “ Why is light given to him who suffers, And life to the bitter of soul,

Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

21 W ho long for death, but there is none, And dig for it more than for hidden treasures,

които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

22 W ho rejoice greatly, And exult when they find the grave?

които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

23 “ Why is light given to a man whose way is hidden, And whom God has hedged in?

Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

24 “ For my groaning comes at the sight of my food, And my cries pour out like water.

Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

25 “ For what I fear comes upon me, And what I dread befalls me.

Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

26 “ I am not at ease, nor am I quiet, And I am not at rest, but turmoil comes.”

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.